Има ли Свети Валентин и за пенсионерите?

| от Слави Искренов |

Ами не, едва ли. На 14-и февруари празнуват младите. А може би и тези на средна възраст – или поне мъжете гледат да отметнат, като подарят букет на съпругите си, за да не им дуднат после на главата, че са забравили и този празник.

По-възрастните на тази дата по-скоро отбелязват Трифон Зарезан – може да се съберат да се почерпят. А може и да се почерпят, без да се събират някъде с когото и да е, а вкъщи, пред телевизора. Което вероятно го правят и без повод, но сега поне имат такъв.

Все по-малко ли се проявява романтиката с възрастта? Ми да, май да, си мисли човек принципно и теоретично. Но на практика – всъщност май не.

Със сигурност това, което тежи много при по-възрастните хора, е самотата.

Тежи. Много. И вероятно ние, по-младите, няма как да го усетим. А можем само да гадаем. Или поне да се опитваме да разберем как се чувства един такъв възрастен, самотен човек. След като е починал партньорът му – съпруг или съпруга. След може би тежко боледуване – от рак, от диабет, от нещо на сърцето… След като този човек е тъжил достатъчно, но вижда, че животът продължава, а децата не са наоколо, защото са пораснали. И е сам. Както майка ми…

Да, разбира се, на нас, по-младите, може да ни се струва, че те, дъртите, накъде са тръгнали, ми да си стоят и да си чакат Господ там да си ги прибере, а и какво толкова очакват да им се случи на тия години. Я най-добре малко достойнство да проявят и да си стоят кротко и търпеливо в последните си години, месеци, седмици от живота…

Ето – едва ли сте чували за апликации за дейтинг за пенсионери, защото няма такива. Няма нито приложение Sedianka, нито Либе (или пък това е ниша, която скоро ще бъде запълнена, бъдещи стартъпери, четете ли?).

Вижте още: Долу ейджизма! Да сритаме задника на голямото, лошо остаряване

Но какво има?

Това, което видях покрай майка ми: една част от възрастните мъже и жени (може би и някои от вашите майки или бащи, или пък баби/дядовци, зависи на колко години сте) са във Facebook. Явно горе-долу са се научили как се ползва смартфон, някой им е направил регистрация и се ориентират. Може би е вярно и твърдението на пуберите, че фейсбук е само за дъртаци. Но какво правят там възрастните, включително и майка ми: общуват, много активно общуват. И също така… флиртуват.

Майка ми води по-активен интернет живот от мен. Нямах представа откъде е събрала повече фейсбук приятели от мен за доста по-кратко време. Но после разбрах.

Вижте още: Инстаграмки, „лудички“, послъгващи – какви са женските профили в Tinder

Едно от нещата, които обменят всеки ден са задължителните картички, които си пускат по няколко пъти на ден в Messenger (на което, както виждам, е важно да се отговаря бързо, иначе започват сърденици и интрижки) – като се започне от „Добро утро!“ и „Хубав ден ти пожелавам!“ с всякакви картинки на кафе, изгрев, кифлички в чиния и тем подобни. Признавам си, аз лично не знам откъде ги намират. През много важните честитки за празник: имен ден, рожден ден, имен ден на внучето и т.п. Та до чуванките през Messenger или Viber.

Но това не е всичко.

Без майка ми специално да ми е обяснявала, ето какво се оказа, какво разбрах и слобих като информация. Огромна част от приятелствата на майка ми във Facebook са с мъже. Непознати дядки. Поне в началото непознати. Оказва се, че дядовците, които се оправят със смартфони, са се научили да изнамират във Facebook самотни бабки и им пишат, изпращат им покани. А бабките приемат.

И така майка ми (която си направи Facebook две-три години след като баща ми почина) е приела, мога смело да кажа, над 200 непознати обожатели за приятели. И те и пишат! О, да, те пишат! И звънят!

Вижте още: Как да научиш баба си да разпознава фалшиви новини

И знаете ли, те не са само от София, нито само от България. А дори повечето от тях са от чужбина. Без да съм ѝ ровил в телефона, а просто последните месеци, в малкото часове, когато съм бил покрай нея, съм забелязвал, че ѝ пишат обожатели от Русия, Румъния, Македония, Гърция, Турция, Полша и дори Виетнам (виетнамските дядовци имат голям плюс – изглеждат по-млади и запазени!! (това сега не е расистко, че го отбелязвам, нали?!)). И нищо, че не знаят български – това не ги спира. През Google Translate сглобяват изречения и започват да пращат – комплимент след комплимент. И дори звънят – бил съм свидетел! – майка ми вдига, казва „ало“, плюс още няколко думи на български и оставя телефона встрани на високоговорител, а те говорят ли, говорят нещо на своя си език, а тя си прави нещо друго и само слуша, без да разбира.

Радвам се за майка си.

И за всички останали възрастни самотни жени, които са открили този начин на общуване. И които получават толкова комплименти от целия свят. И за смелостта на дядовците се радвам. И за това, че и едните, и другите някак са се адаптирали в новостите. И се радвам, че някои от тях си уреждат срещи (ако са от България, мъже идват дори от друг град) и си говорят за книги, политика или каквото си искат. И е страхотно, че не са се предали на самотата. И я борят не само с общуване, но и с романтика. И така, някак ми се струва, че Свети Валентин е и техен празник, дори и да не го празнуват! Честити да са!

Вижте още: 

Всяка възраст е недостойна, когато обществото е недостойно