Демисексуалните – абе, на тези не им ли викахме „нормални“ преди?

| от Лора Младенова |

Вече неколкократно ми задават този въпрос, когато в разговор в компания стане дума за демисексуалността. Накратко казано, това е е сексуална ориентация, при която хората изпитват сексуално влечение само към други хора, с които имат близки емоционални връзки. Така че не, не бих казала, че „на тези им викахме нормални преди“

Поради няколко причини. Когато и по-конкретно във времето да се случва това неопределено „преди“, говорим по-скоро за лицемерно очакване за наложено отстрани целомъдрие, осъждащо не просто случайните връзки, но и генерално секса между хора, които не са сключили брак помежду си, изобщо налагащо над секса някаква форма на институционализиране, разрешителен режим, приемливост. Това е обществено очакване, социална стигма, peer pressure, и на практика няма общо нито с емоциите, нито с ориентацията на индивида. Освен това, какво означава „нормално“, особено що се отнася до лични взаимоотношения:  най-широкоразпространената форма на връзки в даден период и за дадена общност статистически? Набора от очаквани поведения, които манифестираме пред околните? Собственото поведение, разбирания, нагласи на всеки от нас поотделно, които ни идват естествено и съответно ни карат да ги проектираме като „нормални“ върху другите? Кое?

Докато за един „нормалното“ е да изгради конвенционална и здрава връзка с цел семейство, за друг това е „да си поживее“ чрез серия от краткотрайни и спорадични контакти и връзки, без да се задържа за постоянно никъде, а за трети – връзките изобщо да не бъдат част от живота му. Всеки от тези избори е нормален за човека, който съзнателно живее според него, и трудно разбираем за инакомислещите. Но там е работата, когато става дума за личния ни живот, не е нужно да сме разбирани, а единствено приемани.

И все пак, какво точно е демисексуалност и как тя се отличава от идеята просто да се намираш в споделена романтична връзка?

Защото вече познаваме толкова много на брой и различни по естеството си сексуални ориентации, че сред тях е трудно да се навигира без компас. Е, разликата се корени в това, че демисексуалните хора могат да изпитват сексуално влечение единствено и само след формирането на здрава емоционална връзка. Представката „деми–“ означава „полу–“, „наполовина“.  Докато асексуалните хора изпитват съвсем минимално или абсолютно никакво сексуално влечение, демисексуалните го изпитват, но само към конкретни хора, с които усещат близост. Тоест, това означава, че те не са склонни да проявяват обичайния за повечето от останалите сексуалности интерес към порнографски материали и соло занимания, не фантазират за Джейсън Момоа или Зоуи Кравиц. Именно това ги отличава от хората, които проявяват стандартен сексуален интерес, но на ценностно ниво предпочитат да се намират в романтична връзка, отколкото да осъществяват сексуални контакти извън нея. 

Вижте още: Психолози: не е възможно да се пристрастиш към порното

Можете да бъдете сексуално привлечени от някого, без да правите секс с него, и можете да правите секс с някого, без всъщност да се чувствате привлечени от него. Демисексуалните хора не са просто хора, които решават да се срещат с някого дълго време, преди да пристъпят към интимен контакт. Не става въпрос за решението да се прави секс и практикуването му, а по-скоро за усещането и нагласата към секса, за наличието или липсата на физическо привличане. Въпреки това някои демисексуални хора може да изберат да изчакат известно време, преди да правят секс с романтичен партньор, но това вече е въпрос на избор и не се определя от тяхната сексуална ориентация.

Най-ранната документирана употреба на термина „демисексуалност“ датира от 2006 г. във форум на мрежата за асексуална видимост и образование (AVEN). Това не означава, че демисексуалността е нещо ново. Въпреки че терминът съществува едва от 2006 г., вероятно винаги е имало хора с такава нагласа към секса.

Демисексуалността буди много въпроси, свързани с проявата ѝ на практика. Като например: 

Наличието на емоционална връзка гарантира ли развитие на сексуално привличане?

Категорично не. Като разбираема аналогия можем да приложим примера, че хетеросексуалната жена изпитва влечение към мъже, но това не означава, че тя е привлечена от всеки мъж, когото срещне. По същия начин, демисексуалността не означава, че демисексуалният човек е привлечен от всеки, с когото има дълбока емоционална връзка.

Има ли при демисексуалността привличане към определен пол? 

Отново не. Повечето етикети за сексуална ориентация – като хомосексуален, бисексуален или пансексуален – се отнасят до половете на хората, към които сме привлечени. Демисексуалността е различна, защото се отнася до естеството на връзката ни с хората, към които сме привлечени. Човек може да бъде демисексуален и едновременно с това също хетеросексуален, хомосексуален, бисексуален, пансексуален. Демисексуалността просто стеснява кръга на субектите, които ни привличат, допълнително, освен само в рамките на половите ни предпочитания. 

Как да разбереш за себе си, че си демисексуален?

Демисексуалността се проявява различно при различните хора. Ако си демисексуален, може да се разпознаваш в някой от следните сценарии:

  • Рядко се чувствам сексуално привлечен от хора, които срещаш случайно, от непознати, от далечни познати
  • Чувствал си се сексуално привлечен само от хора, с които си бил близък – близки приятели, романтични партньори
  • Емоционалната ти връзка с някого влияе върху това дали се чувстваш сексуално привлечен от него или не, както и обратното – привлечен си най-вече от най-близките си хора, но и си най-близък с хората, от които си най-привлечен
  • Не се възбуждаш или интересуваш от мисълта да правиш секс с някого, когото не познаваш добре, дори ако е естетически привлекателен или има приятен характер, и не фантазираш да срещнеш някого в бара, самолета, на плажа и да си го завиеш за вкъщи

Въпреки това, всички демисексуални са различни и може да си демисексуален, дори ако не се отнасяш към никое от горните.

Човек може да бъде скрит демисексуален, скрит дори и от себе си. Това се случва, ако всячески опитва да се впише чрез интимното си поведение в съвременните сценарии и очаквания и да бъде човек, който просто живее за мига, пробва да се движи по течението и сам се принуждава да прави секс с хора, които не познава добре и не харесва достатъчно, за да бъде обществено приемлив. Става дума за контакти по взаимно съгласие, разбира се, ако някой изобщо упражнява насилие/натиск в такава ситуация, това е самият демисексуален човек върху себе си, тъй като поведението му не съответства на истинските му желания и по-дълбоките му чувства. 

Каква е разликата между демисексуалните и сапиосексуалните хора?

Термините за демисексуалност и сапиосексуалност понякога се смесват. Макар и донякъде сходни, те всъщност са два много различни термина. Докато демисексуалният е човек, който изпитва сексуално влечение към някого само след като е емоционално свързан, сапиосексуалният човек се чувства привлечен, когато възприема някого като изключително и необичайно интелигентен. Разбира се, интелигентността е характеристика, която можете да приемете за даден човек, без изобщо да го познавате или да го познавате само минимално. Например, един сапиосексуален човек може да се почувства запленен от някого само ако разбере, че е ядрен физик или писател, а това невинаги означава автоматично, че човекът му пасва като интелект, или че се отличава с особен такъв. При демисексуалността е налице относително повече емоционална дълбочина. Двете понятия често се грешат и смесват, защото и при двете базата за привличане не е свързана с физически характеристики.

Могат ли демисексуалните да изпитват други форми на привличане?

Да, стига то да няма сексуален характер. Може да бъде например

  • Изцяло романтично привличане  и желание за романтична връзка с някого
  • Естетично привличане въз основа на възхищение към външния вид на някого
  • Чувствено или физическо привличане, тоест желание да докосваш или гушкаш някого, без това да има сексуален характер
  • Платонично или приятелско привличане
  • Емоционално привличане – желание за емоционална свързаност с някого

Как се отразява тази ориентация на връзката с партньор?

Често с случва демисексуалните хора да не търсят връзка или романтично партньорство. За тях намирането на подходящ партньор, към когото да изпитват едновременно емоция и сексуално привличане, е относително по-трудно. Има демисексуални хора, които имат изцяло платонични романтични връзки, има и такива, които избират да правят секс, още преди да са се почувствали достатъчно привлечени. 

Ако си демисексуален, може да не се чувстваш на място в обществото, но това не означава, че си единственият, който изпитва твоите емоции и усещания. Разширяването на речника относно спектъра на сексуалностите поставя добра основа за това да се чувстваш приеман, а не напълно изолиран, дори ако не попадаш в определени стандарти, а и повечето съвременни понятия за сексуална ориентация конкретизират и детайлизират сексуалността, базирана единствено на влечение към определен пол или полове. Те отиват по-далеч и надграждат, като се интересуват от емоционалните, социални и интелектуални фактори в привличането, извън чисто физическия му елемент.

По-добре е да останеш верен на себе си, независимо дали се вписваш в нечия представа за „нормално“.  А и нека се върнем на това – какво означава „нормално“, по дяволите?

Вижте още: 

Що е то бисексуален мъж и има ли той място в леглото ви