Коя за вас е най-красивата гледка на света? Цветя и дървета през пролетта? Хоризонтът далеч в морето? Първите сутрешни слънчеви лъчи зад облаците? Последните лъчи вечер, звездите нощем?
За мен лично, най-красивото нещо някога са чифт очи, които ме гледат с чиста радост и неподправена обич. Какво по-хубаво.
Какво по-хубаво от това да се чувстваш приет, разбран, защитен, обгрижен? Да изградиш доверие, да преживяваш споделеност с друг човек в уж обичайните, повтарящи се дейности помежду ви, да си спомняш отново и отново моментите, в които сякаш цялото ти същество е в синхрон с него и да очакваш следващато такова изживяване… Докато един ден просто осъзнаеш, рязко или постепенно, че се е случило най-страшното.
И е такъв не от днес, а това е оставило своите последствия върху теб.
Не знаеш как да си тръгнеш. Осъзнаваш, че трябва, че е императивно важно за цялото ти благополучие, че търпиш недопустимо отношение и че е абсолютно безпредметно да удължаваш агонията, но волята да прекратиш нещата все някак ти убягва. Чувстваш се физически зависим.
Това усещане на практика не е далеч от истината.
Токсичните отношения създават зависимост и далеч не става дума единствено за връзката с интимния партньор. Работните, приятелските, отношенията родител-дете също могат да бъдат нездрави и с огромно негативно влияние върху здравето и психиката ни.
Макар че в последните години се дава повече гласност на характеристиките около ситуациите и хората, които са вредни и излишни за нас, все още обществото като че ли не приема достатъчно сериозно отговорността и последствията от връзките, белязани от насилие. Било то и физическото, дори в най-крайните му форми.
Вижте още:
Как изглежда жена, която се е изгубила във връзката си
Понякога е трудно да осъзнаеш, че си част от подобна връзка, тъй като тормозът може да бъде постепенен, обран и прикрит зад различни, уж благовидни оправдания. Но когато е налице и не е изолиран епизод, а стройна система от постоянна критика, презрение, манипулация и присмех, се е случило непоправимото. Да си постоянно в подобна среда е тих, но неотменен психически, емоционален, а понякога и физически ад.
Когато се чувстваш принуден постоянно да ходиш на пръсти от страх да не провокираш човека отсреща по някакъв начин; когато намираш какви ли не извинения, за да оправдаеш поведението му; когато поемаш удара или се извиняваш за неща, за които нямаш никаква вина; когато се отдръпваш от социалната си среда, но не по собствено желание – нещо истински не е наред.
Животът в такава стресова обстановка поражда хронични чувства на страх, срам, вина, безпокойство, объркване, безпомощност.
Хората с ниско самочувствие са по-податливи на токсични връзки.
Когато си убеден, че не си достоен за нещо наистина добро, имаш по-ниски очаквания и си склонен да се довериш на хора, които потвърждават твоите вярвания. Приемаш, че не можеш да се справиш по-добре, демонстрираш повече склонност да угаждаш на другите, колебаеш се да поставяш граници и да отстояваш себе си, когато някой се държи зле с теб.
В една токсична връзка редовно си подложен на последователен ритъм на оскърбително отношение с няколко случайни и непредсказуеми прояви на изключителна привързаност и своево рода получаване на „награда“.
По този начин биваш манипулиран и контролиран- първо наказание чрез мълчание, после извинение; брутални словесни атаки, последвани от подаръци, обещания за промяна и какво ли още не. Тази тактика действа на подсъзнатено ниво, тъй като често сме така сме възпитани, че мисловните ни връзки свързват възнаграждението с предварително страдание и принуда.
Непредсказуемите преживявания и ситуации предизвикват засилено отделяне на допамин в организма – хормонът на радостта и удовлетворението. Допаминът се произвежда по-лесно, когато хубавите ни мигове се случват непридвидимо, не по определен график.
Вижте още:
10 признака, че връзката е токсична
Колкото и парадоксално да звучи, ненадеждността и непостоянството са пристрастяващи и ни карат да очакваме редките прояви на нечие добро отношение с нетърпение.
Така попадаме в капана да смятаме спорадичната емпатия и привързаност на човека, който ни подлага на тормоз, за положителни черти и черпим надежда от тези действия, вярвайки, че отношенията ни в края на краищата ще се подобрят.
И това далеч не се отнася само до романтичните отношения.
Човекът е социално животно и всички ние имаме нужда от приятели, роднини и близки, за да функционираме нормално. До немалка степен сме зависими от другите хора – в емоционален, материален и социален смисъл. И мисълта да се изправиш срещу всички предизвикателства е страшна и в това няма нищо неразбираемо или срамно.
Друга причина, която кара хората да остават в нещастни взаимоотношения, е усещането на провал и разочарование от това, че са вложили енергия, усилия, емоции, време, а защо не и материални инвестиции в дадена ситуация и това са „разходи“, които няма как да бъдат оправдани и възстановени.
Примиряваме се с незадоволителна и вредна обстановка, въпреки цялата болка и страдание, защото не искаме да почувстваме как всичко, което сме дали и направили отива на вятъра. Също така и поради най-очевидната причина – не искаме да нараним другите замесени.
Разпознаването и признаването на наличието на токсична връзка е мъчително, свързано с много съмнения, отрицание и колебание.
Но радостта да „имаш човек“ никога не трябва да ни коства мира, достойнството и удоволствието от живота.
За щастие, предприемането на действия не трябва да бъде самостоятелна задача. Не се притеснявайте да потърсите помощ, нито да предложите такава, ако ваш близък попадне в заешката дупка на зависима връзка.
Признайте страховете си, опитайте се да се огледате около себе си за нови перспективи, дайте си възможност да си върнете самочувствието, правете осъзнати избори и започнете отново да взимате решения, които са в синхрон с вашите житейски ценности.
Едно от нещата, които могат да направят освобождаването от последствията на нездравословни отношения толкова трудно, е, че трябва да се примирим с това какво поведение сме понасяли. Когато осъзнаем в каква сититация сме попаднали, първият въпрос резонно е: „Как позволих това да ми се случи? Какво не е наред с мен?“
Всички можем да се окажем в отношения, в които позволяваме да се отнасят зле с нас, особено ако сме отраснали с мисълта, че това е нормалното състояние на нещата; в такъв случай е почти невъзможно да гледаме трезво в ситуацията.
Когато вече сме извън дадена обстановка е много по-лесно да погледнем назад и да направим рекапитулация, да видим всички нередности, през които сме преминали.
Жизненоважно е да бъдем справедливи със себе си и да не потъваме в срам и самоосъждане. Да си зададем въпросите за причините да се стигне до тук внимателно. Да си позволим да страдаме, за да не стаяваме неизразени емоции в себе си. Да си позволим да се радваме на живота без гузност и самообвинение.
Демонстрирайки първо на себе си любов, грижа и внимание, с активни действие оборваме разрушителните послания, които подкопават чувството ни за собствено достойнство и значение. Да заобичаш друг, може да отнеме секунди, да заобичаш себе си – цял живот.
Защото най-красивата гледка за всеки, който ни е близък трябва да е щастливото ни и уверено „аз“.
Вижте още:
Защо е трудно за мъжете да си тръгнат от токсична връзка? Ето 3 причини
