Мария Калас: "Няма такава съдба като моята"

Мария Калас: "Няма такава съдба като моята"
Снимка: Houston Rogers/Victoria and Albert Museum

Родена на този ден преди 102 години и завинаги безсмъртна.

"Няма такава съдба, като моята", споделя Мария Калас.

Феноменалният глас, съчетан с красота и драматургична дарба, я превръщат във жива легенда на оперната сцена. Но това, с което остава в паметта на публиката е, че не е успяла да получи единственото, което наистина е искала - любовта на Аристотел Онасис.

Родена е на 2 декември 1923 г. в Манхатън, в семейство на гръцки имигранти.

Истинското ѝ име е Мария Анна Сесилия София Калогеропулус, а творческият псевдоним Калас приема след първите си големи успехи на оперната сцена.

На 34-годишната Калас вече е обявена за "певица на века", а гласът и ролите ѝ са толкова впечатляващи, че Ленард Бърнстейн я нарича "Библия на операта".

Личната ѝ трагедия обаче често засенчва професионалните постижения.

Вероятно не е имала много щастливи спомени от детството си. Отгледана от строгата си майка, която искала син, Мария започва да пее на около 3 години.

"Бях грозното пате - дебело, тромаво и непопулярно. Жестоко е да накараш детето си да се чувства грозно и нежелано... Никога няма да ѝ простя, че ми отне детството. През всичките години вместо да си играя и да раста, аз трябваше да пея и да печеля пари", разказва тя.

В началото на кариерата си Мария Калас е доста едра жена, а по собствените ѝ думи: "Тежка, да, може да се каже. Но също съм и висока жена - 1,74 м, и тежах не повече от 91 кг."

През 1953 и началото на 1954 тя сваля почти 36 кг, превръщайки се в това, което диригентът Никола Ресиньо нарича "вероятно най-красивата дама на сцената".

Външният блясък обаче не намалява вътрешната ѝ несигурност. Тя продължава да се чувства неудовлетворена от личния си живот.

През 1957 г., докато все още е омъжена за Джовани Батиста Менегини, Калас се запознава с гръцкия магнат Аристотел Онасис на парти, организирано в нейна чест.

Още от пръв поглед двамата най-известни гърци на ХХ век са привлечени неудържимо един от друг.

Така на яхтата на Онасис "Кристина" започва една афера, която според съвременниците на двамата е причината Калас да се откаже от кариерата си и да се отдаде на бохемски живот.

Когато Франко Дзефирели я пита през 1963 защо вече не пее, тя отвръща: "Опитвам се да живея живота си като жена".

За да бъде с Онасис, Мария се отказва от американското си гражданство и прекратява брака си с Менегини.

Две години по-късно през 1968 обаче той я напуска и обявява годежа си с бившата първа дама на САЩ Джаки Кенеди.

Дори и съкрушена, Мария продължава да го обича безумно.

Следват няколко грандиозни публични скандала и опит на оперната прима да се завърне на сцената.

Изявите ѝ обаче се превръщат в провал и тя решава да се оттегли. Гласът ѝ вече е загубил силата си, а тя е само бледо подобие на някогашната оперна дива.

Така за кратко време тя изгубва и таланта, и единствения мъж, който е обичала.

Мария Калас прекарва последните си години в самота и изолация в Париж.

Умира на 53-годишна възраст на 16 септември 1977 г.

Официалната причина е "сърдечен удар", но редица обстоятелства около смъртта ѝ пораждат съмненията, че великата оперна певица се е отровила.

През пролетта на 1979 прахта ѝ е разпръсната над Егейско море край бреговете на Гърция по нейно желание.

Истории На кино

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Подобни

Ексклузивно

Последни

  • Истории
  • Мария Калас: "Няма такава съдба като моята"