Пандемията ги е заварила разделени.
Преди половин година Н. е заминал да работи в Ирландия, заради по-доброто заплащане, а жена му В. е в София и гледа детето. Липсват си много и всяка вечер обсъждат какви ли не варианти да се съберат, но все още е невъзможно да направят планове за следващите месеци. За щастие и двамата имат работа, която вършат от вкъщи, но пък шефовете ги товарят все повече. Отпуската е под въпрос. Под въпрос е и безопасността на бъдещото пътуване. Последното им виждане беше на Нова година. Той e щял да идва на Великден, но това, разбира се, е отпаднало.
Единственото, което им остава, е да разговарят по чата и, след като детето заспи, да си разменят интимности онлайн.
Н. и В. са само една от двойките, принудени да поддържат връзката си чрез онлайн общуване.
И за двамата онлайн сексът е важен. Приемат го като условие да бъдат заедно и да се предпазят взаимно от изневери. Комуникират чрез различни приложения: Viber, Whatsapp, Мessenger. Но когато става дума за размяна на интимни снимки и лични разговори, предпочитат Signal. Н. работи в IT-сектора и няма доверие на повечето комуникационни канали. И двамата са опитали да правят виртуален секс през Zoom, но напоследък това е компрометирана платформа, която се оказа, че също има проблеми със сигурността.
„Никой не трябва да разменя лични снимки през платформа, която може да се окаже пробита“, смята и В.
За нея виртуалният секс е ново изживяване, наложило се заради пандемията и продължителната изолация. Тя описва онлайн срещите с любимия мъж първоначално като „възбуждащи, както в началото на връзката“. Проблемът е, че след повече от 45 дни изолация, нещата са започнали да се скапват. В. твърди, че визуалната стимулация не й е достатъчна. Въпреки че и двамата вкарват доста въображение, липсата на истинското усещане според нея просто става по-остра.
„Да, виртуалният секс ни прави по-близки и ни кара да мислим един за друг. Но напоследък престана да се получава. Понякога и двамата имаме чувството, че това са глупости. Започнахме да се чудим дали ако се видим, изобщо ще можем да правим истински секс. Стресът и несигурността май надделяват“.
Тя казва, че завижда на хората, които са си останали у дома заедно с половинката. Според нея да поддържаш интимност с човек на хиляди километри е прекалено трудно и задължаващо. „Ще продължим да си говорим всяка вечер, но това със секса е… абсурдно. Имам чувството, че и двамата започваме да изперкваме.“
Пандемията определено затрудни положението на хората, които по една или друга причина са останали без интимна сексуална връзка. Липсата на физически контакт оказва сериозни поражения върху психиката на онези, които са сами, а несигурността и липсата на перспектива просто влудява онези, които са разделени със сексуалния партньор.
Самотата подтиква хората към алтернативни начини за задоволяване на нуждите.
Според Pornhub трафикът към порновидеата е нараснал значително през последния месец и половина. Магазините за секс играчки също отбелязват повишено търсене. Пик се наблюдава и при онлайн сайтовете за запознанства.
Приложенията за комуникация буквално са задръстени с еротични и сексуални снимки и видеа. Така наречения „секстинг“ – изпращане на съобщения, снимки или видеоклипове със сексуално съдържание, е в абсолютен подем.
Според психолозите „секстингът“ има и положителни страни, защото повишава креативността и задейства сексуалните фантазии. Въпреки опасенията на В., че виртуалният секс може да минира истинските отношения със съпруга й, когато (някой ден!) се видят – психолозите са на обратното мнение. Според тях сексът онлайн, както и флиртуването през мрежата, могат да повишат задоволството от собственото тяло и да подпомогнат сексуалното удовлетворение при реални срещи.
Според изследване на Института „Кинси“ използването на технологиите може да подсилиусещането за емоционална връзкаи да повлияе положително върху сексуалната наслада при последвалия истински контакт.
Н. и В. също така не са изключение. Пандемията накара хората да станат много по-креативни при използването на своите камери. Вече се организират онлайн партита(често през Zoom), при които хората се разголват пред камерите. Все повече хора намират неочаквано за себе си удоволствие от виртуалния секс, като някои го сравняват дори с истинското изживяване.
Истинско… но без феромоните, усещанията, миризмите, докосванията и целия хормонален облак, съпътстващ човешката интимност.
Да си физически близък с някого означава да си разменяте интимности, включително докосвания, както и да си правите всекидневни актове на внимание. Според изследванеонлайн комуникацията създава по-малко автентична форма на интимност и предоставя възможност на хората да представят фалшиви версии на самите себе си. Друг проблем е и фактът, че доверието се гради трудно онлайн, заради усложнената комуникация и лимитираната визуална информация.
Други учени обаче оборват тазата. Те смятат, че виртуалното общуване има и голям плюс: понякога хората по-лесно изразяват чувствата си в писмен вид, отколкото на живо. Затова е възможно и да улеснява комуникацията.
Едно е сигурно: пандемията от COVID-19 ще се окаже повратна точка при използването на технологиите за достигане на интимност. Никога досега дигиталната технология не е била толкова важна за човешката сексуалност, колкото сега.
В. смята, че приложенията за чат определено улесняват комуникацията с мъжа й, но и е категорична, че не би издържала още дълго на тези отношения по този начин.
„Ако си свикнал на действителна физическа интимност с човека, виртуалният секс изглежда като евтин заместител. В началото е интересно, след това става съвсем безсмислено. Това е като да гледаш представление или изложба онлайн – може, но за малко. И нищо не замества истинското усещане“.
