Научи ме да ям мъдро, още докато съм дете

| от Мария Касимова |

Миризма на супа, мокър парцал и сварено мляко на прах. Това са уханията, които асоциативно изникват в паметта ми, когато стане дума за училище.

В стола на моето квартално софийско даскало готвеха четири лели, чиито престилки можеха да послужат за завеси на салона по физическо, а менюто следваше общия одобрен рецептурник за ученическа столова храна – кюфтета с бял сос, мусака, супа топчета, яхния… Към всичко това нарязан бял заводски хляб и за десерт суха паста, “Байкалче”, “Родопче”, някоя пресъхнала тулумба или потънало в сироп реване.

Когато бях в първи клас, в училищната лафка най-продаваният продукт беше хот-догъг – парче франзела със забит в нея сварен кренвирш. Много вървяха още картошките (мазни картофени люспи, изпържени в много и стара мазнина), тункваните вафли, а после и едни уж сметанови кремчета във вафлена фунийка, които имаха сигнално ярки цветове и неподлежащ на описание химичен състав. Достатъчно е да ви кажа, че се приготвяха от машина с дръжка, която чичото от лафката дърпаше с усърдието на комарджия пред ротативка.

Разказвам всичко това, защото днес, когато моите деца са в училище, нещата не са се променили особено. Да, в някои училищни столове (особено в частните училища) вече може да се намери и вегетарианско меню, а в училищните бюфети храната претендира да е предимно здравословна. За сметка на това обаче, долепени до училищните огради са всякакви павилиончета с пици на парче, сандвичи с евтини продукти и джънк фууд, закусвални със съмнителни манджи и супермаркети, от които можеш да си купиш всичко, дето още докато си дете ще ти повиши холестерола и ще те натъпче с с Е-та за цял живот. За цял живот, защото точно тогава, в детските години, когато се социализираш в училищната среда, се учиш и на хранителна култура. И във време, в което няма как да регулираме това, което се предлага като храна на децата ни, имаме само една възможност да ги спасим от лошите й последствия – като ги образоваме. Като ги научим кое и кога е полезно да ядат, как да си го приготвят и колко огромно и важно значение има това за бъдещия им живот и здраве. Само така ще сме сигурни, че регулатор ще си бъдат самите те.

Детското затлъстяване в цифри

Въпреки лошата храна и слабата кулинарна култура, едно време в класовете имаше по едно-две деца с наднормено тегло. Предполагам, че балансът се е постигал предимно със спорт, а и благодарение на оскъдната по онова време възможност да бъдеш неустоимо примамен от лъскави опаковки на захарни лакомства и всякакви вериги за бързо хранене. Днес всяко трето дете у нас страда от една или друга форма на затлъстяване, а като цяло според Световната здравна организация България е на пето място в Европа по този показател. В бъдеще, ако не извоюваме промяна, нещата ще изглеждат още по-трагично – до 2025 година с наднормено тегло или затлъстяване ще са 253 000 ученици у нас. От тях цели 10 000 ще са с преддиабетно или диабетно състояние. Тъй като става дума за храна, а не за гладуване, хората нямат изострена чувствителност към темата като към проблем. Родителите, които днес работят повече и са далеч по-заети от нашите родители някога, често дори несъзнателно пренебрегват важността на проблема с храненето и така стимулират децата си да приемат този основен за здравето ежедневен процес като незначителна битова подробност.

Голяма част от съвременните деца не се хранят с пресни зеленчуци и плодове и не познават, или не са свикнали с вкуса на варивата. За повечето от тези в училищна възраст, особено в по-горните класове, които сами се грижат за дневното си хранене, режим на приемане на храна не съществува. Ядеш, каквото намериш, тогава, когато си гладен – това е принципът на хранене на голяма част от българските тийнейджъри. И за промяната му в последствие са необходими много повече осъзнати усилия и постоянна, целенасочена борба с навика. А може да е далеч по-лесно и естествено.

За храната като възпитание и политика

В училището на едното ми дете имаше майка, от която цялата школска управа беше вдигнала ръце. Тя беше толкова фокусирана върху собствената си представа за здравословно хранене на детето си, че настояваше то да обядва отделно от другите деца, за да не се влияе от избора им на храна в стола. Освен това вярваше, че може и трябва да има контрол над стомаха и устата му във всеки момент и беше пощурила учителите да го следят дали случайно не взима от чипса на някое друго дете в междучасието и не се ли изкушава от тортата и бонбоните, донесени по повод нечий рожден ден. Стигна се дотам, че на детето му се носеше отделна, специална храна от някаква нашумяла фирма за професионални хранителни режими, която то трябваше да консумира съвсем само в кабинета на заместник директорката. Разбира се, че това навреди както на самото дете, така и на отношението на съучениците му към него. А и не съм убедена, че майката възпита у него нещо повече от огромно любопитство към “лошата” храна и оскъдни способности за социализация. В този смисъл, фанатично да изолираш детето си чисто физически от останалите, само защото не яде като тях, си е вид талибанщина. И определено не е помощ в дългосрочен план, защото няма да го научи на най-важното по отношение на храната – как само правилно да си я подбира, приготвя и консумира, без това непременно да го превръща в аутсайдер.

Най-адекватното решение на този проблем, разбира се, е той да се превърне в държавна политика. Но паралелно с това с него трябва да се занимаваме ежедневно, в семейна, приятелска или обществена среда. Това е и основната задача на една млада, но набираща скорост организация, посветена изцяло на това да възпитава полезни хранителни навици у децата ни. Фондация „За храната“ всъщност е създадена едва преди няколко години, благодарение на горчивия опит на няколко майки с менюто и хранителната практика в детските градини и училищните столове. Целта им днес, когато към екипа са се присъединили още специалисти, родители и посланици на доброто хранене, е да се работи активно на всички нива – от децата до институциите. Правят го съвсем конкретно – консултират ежедневно, представят открити уроци и презентации пред учители и родители, организират съвместни мащабни празници по готвене с деца, където ги учат на лесни и полезни рецепти и под формата на игра им представят хранителните качества на различни продукти.

Всяка година “За храната” организира и национален “Ден на революцията в храненето” – инициатива, вдъхновена и следваща мисията на световноизвестния шеф Джейми Оливър за тотална промяна на детското хранене Food Revolution. Двете издания на този специален ден у нас се реализират с изключителната помощ и професионален опит на г-жа Елена Стоева, посланик на движението на Джейми Оливър. До този момент в безплатните работилници за здравословно хранене са се включили над 4000 деца и 450 доброволци от цялата страна. А тази година, освен трето издание на “Ден на революцията в храненето” през май, ще бъде създаден и клуб „За храната“, който ще обединява и насърчава заведения за хранене, които предлагат здравословни детски менюта. Фондацията е в активна връзка и с институциите, на които предлага професионални анализи и подкрепа във връзка с промените в нормативната уредба за храненето на децата, програмата за безплатни закуски в училище, рецептурниците в учебните заведения, както и контрола на храната в училищните бюфети. Тази година фондация “За храната” е и един от петте финалисти в юбилейното пето издание на Промяната на Нова Тв и Reach For Change, избрана измежду 140 други социални предприемачи от цялата страна. Въпросната цялостна програма е проектът, спечелил тази престижна позиция.

49895942_1118328621693371_4873401847768940544_o

Вместо десерт

Като майка не лишавах децата си от нищо, докато бяха малки, но определено настоявах у дома винаги да има плодове, които да се ядат при всяко леко прегладняване между основните хранения. Навремето беше модерно детските рождени дни да се организират в „МакДоналдс“. Признавам си, че един път и ние дадохме своя принос в това – не удържах на детското хленчене. Пък и истината е, че в онези години малко се говореше за това колко е важно да възпиташ детето си да яде здравословно и един пилешки бургер не ми се виждаше като кой знае какъв проблем. Е, не съм била права. В крайности относно режима на децата си не съм изпадала, но макар и по-късно, поне се погрижих да им дам добър личен пример.

Към днешна дата резултатът е следният – едната ми дъщеря е веган, другата – вегетарианка, а аз продължавам да ям всичко, но умерено и балансирано. Момичетата ми са достатъчно големи вече сами да се информират за качествата на това, с което се хранят, и често процесът на обучение е в обратна посока – те ме консултират.

Що се отнася до онова момченце, чиято майка го вкара в насилствена социална и хранителна изолация… ами днес то е младеж с наднормено тегло, от чиято уста почти винаги стърчи прехапан, плътен сандвич.

Повече за мисиите на фондация “За храната” можете да видите на ТУК и ТУК.

 
 


Повече информация Виж всички