Знаете ли, че клементина (clementine) всъщност е един от хибридните видове на мандарината? По-точно тя представлява кръстоска между мандарина и портокал. Затова е и по-голяма от обикновените мандаринки.
Името си получава от своя създател – френския свещеник и селекционер Пиер Клеман, който през 1902 година успешно кръстосал мандарини с портокали и получил ядлив плод.
Различни източници твърдят, че Клеман по погрешка успял да получи хибридния вид, което обаче е прекалено смело и нечестно спрямо отчето твърдение. Кръстосването на дървета не е лесна задача, изисква знания, внимание, усилие и търпение, така че тръдно би се получило “случайно”.
Също така мнозина окачествевята клементините повече като портокали, отколкото мандарини, но само някой, който не е опитвал и трите плода, може да ги “обърка” по този начин. Клементините са доста по-сладки и тънкоципести, отколкото портокала и много по-вероятно е да ги сбъркате с мутирали мандарини, отколкото с недорасли портокали.
Така или иначе този интересен плод носи типичните черти на своите “родители”, което прави нормално притежаването на мандаринени и портокалови качества.
Клементината е изключително богата на витамин С, фибри, калий, витамин В4 и тотално бедна на мазнини. Въглехидратите липсват, а вкусът е сладък и изкушаващ, така че спокойно можете да преяждате с този плод, без да се притеснявате за килограмите си. Даже ако изместите шоколадите и другите захари с клементини, най-много да отслабнете.
Кората не е дебела и се бели много лесно, а семки липсват. Ароматът е типичен – силен и тропически, неминуемо напомнящ за коледни и новогодишни празници 🙂
Ако си спомняте как бабите ни слагаха коричките на портокалите или мандарините върху топлата печка или радиатор, за да отделят аромата си, бихте могли да повторите същото и така домът ви да ухае на зимен разкош.
