Знаете ли, че… детските рождени дни могат и да не бъдат мутробарок банкети?

| от Лора Младенова |

Човек и добре да живее, рано или късно трябва да организира или да отиде на детски рожден ден. От собственото си детство насам наблюдавам как събиранията на няколко съседски дечица, насядали на китениците из хола у дома, около домашна торта с праскови от компот и разтворимо сокче с неидентифициран произход, бавно и славно се превърнаха в мини, или изобщо не мини, банкетни мероприятия в детски център, хотелско лоби, запазен за случая ресторант, или градина на ресторант, с неколкостепенен кетъринг, екип от аниматори, отделен коктейл за родителите, тематичен дрескод, специално закупени за случая играчки, костюми на принцеси и супер герои, надуваем замък за подскоци, пускане на фенери в небето, и, кой знае защо, тематична флорална украса, която, ей Богу, никое дете не отразява, ама хич. Абе, Овча купел 2 – усеща се като Свети Влас. Нещо между мутробарок, корпоративен банкет и пищна селска сватба.

Същото се случи и с подаръците – опитайте се, предизвиквам ви, опитайте се, да отидете с книжка от серията „Вечните детски романи“ например (сещам се за нея, защото някога именно рождените ми дни бяха една от причините да събера цялата поредица). Ще останете много назад в надцакването кой какво е  донесъл, което варира между сглобяеми къщи, маркови дрехи, бижута от благороден метал и с кристали и скъпоценни камъни, гигантски плюшени същества, интерактивни играчки, които се зъбят, плюят вода, приказват, танцуват с Лунната стъпка, строят бентове, а ако не благодариш на който ти ги е подарил, сигурно могат и да псуват, автомобили с дистанционно или за каране от детето, каляски, детски гримове, детски таблет, механично пони в реален размер, ваучери за някакви варварско консуматорски и неетични преживявания, които просто отстрани звучат много яко, като например плуване с делфини… А ако все пак ще е книга, то поне да е цялата колекция от 200 заглавия  в серията. И всичко да е в бляскава опаковка и придружено от гигантски букет, който вероятно ще се изхвърли още преди края партито.

Знаете ли какво?

На децата не им пука изобщо за всичко това, освен ако вие не ги научите да им пука и да броят кутии в очакване на все повече и повече „уау“, което трае не по-дълго от пет минути. Колкото повече играчки се складират у дома, толкова повече всяка от тях губи стойността си и престава да бъде интересна, но за сметка на това очакванията на детето растат, и растат, и растат, защото то вярва, че другите са предопределени да го забавляват, а забавляването му, за съжаление, става все по-кратко и все по-трудно. Печалната истина е, че, дете или не, ако не можеш да се зарадваш на готина книга или на присъствието и жеста на близък приятел, силно вероятно е просто да не можеш да се радваш вече. 

Независимо от броя на сърчицата, които едно такова парти ще събере в Isntagram, то не е особено приятно за никого. За детето е в пъти по-забавно да е облечено с дрешки, с които може да се въргаля по полянка и по пода, да повика и потича с приятели, вместо да го строява аниматор, и да поиграе с любимите си играчки и игри, вместо пред очите му да се излива водопад от нови и нови непотребни вещи, които му ангажират съзнанието и пространството. А, да, и още нещо – да хапне сладките на баба си с ръце, а не кростини с веган хайвер и лайм, забучени на елегантна клечка.

Що се отнася до родителите, ето една тайна. Освен неприятни в еклектиката си, тези партита са и доста невъзпитателни, освен ако тенденциозно не се опитваме да набутаме детето си в сърцето на коснумеризма и да го направим неудовлетворено, нещастно и незнаещо какво иска от малко. А освен невъзпитателни, те са (сега ще кажа нещо, което у нас е много срамно да се коментира) меко казано неизгодни, по-скоро грешно и непосилно скъпи. Математиката с човек, който изкарва между 1000 и 2000 лева месечно, иначе казано болшинството хора, и този месец има да ходи на две ергенски/момински, една сватба, една погача и три детски рождени дни просто не излиза. Особено откак традицията с моминските и ергенски партита се трансформира от една вечер в  дълги уикенди или даже едноседмични ваканции, изискването за пари в плик за сватба расте, изпреварвайки инфлацията, а монетките, които се хвърлят в платно на погача със символична стойност, станаха петдесетолевки и столевки, оставяни показно с поглед дали камерата, кой знае защо задължителна по такива събития, следи зорко проявата ти на демонстративна щедрост. Особено ако същият този човек, който има да ходи на същите тези мероприятия, паралелно има да организира свое собствено детско парти.

Е, наскоро научих за една нова тенденция за подаръци на детски рождени дни, и то такава, която идва от големия лош Запад, но в нея има хляб да внесе обратно някаква форма на нормалност за всички ни в детските партита, а именно…

Парти „за пет лева“

Този тренд набира скорост с добра причина. На рожден ден децата са помолени вместо подарък да донесат… петолевка.

След това родителите на детето рожденик използват събраните средства за голям, вълнуващ подарък, който детето наистина иска. Това е удачен развой на нещата за всички участващи. Родителите на рожденика не остават с куп непотребни играчки, които ще се превърнат в безпорядък, задръстени шкафове и в крайна сметка отпадък, детето се радва на много желан подарък, вместо да разклонява вниманието си в хиляда посоки и в крайна сметка да не си хареса нищо, а присъстващите спестяват пари, нерви и време, като не се занимават с надцакване с подаръци.

Партито „за пет лева“ очевидно помага за намаляване на отпадъците и консуматорството. Липсата на финансово изхвърляне от страна на гостите помага и на самите родители да сведат разходите и най-вече помпозността при организацията на партито, когато си спомнят, че е достатъчно просто да зарадват детето и гостенчетата му, понеже туй е цялата първоначална идея, а не да шашкат, уау-ват и надцакват другите родители.

И за децата е по-малко неловко, ако могат да отидат директно да си играят с приятелчета, вместо да участват  в церемониален ритуал по обявяване, връчване и отваряне на подаръци, все едно са на сватбата от „Оркестър без име“. Единствено, ако майката и бащата на рожденика, вече са закупили предварително въпросния голям и желан подарък, те може да изненадат  детето с него по време на партито, и с това да се приключи стоково-паричният обмен.

Без значение как е структурирано самото парти, тази концепция за подарък премахва фокуса върху материалните предмети и подаръци и вместо това го поставя върху насладата на времето, прекарано със семейството и приятелите. Ако сте поканени на парти с такава молба, моля ви, донесете петолевка! Поставете я в картичка с готино послание и може би налепена със стикери и бонбони, ако държите да сте оригинални, но не просто не се чувствайте длъжни да носите подарък, или да вдигнете мизата например на 50 лева, ами даже имайте предвид, че това няма да се изтълкува като жест, по-скоро като нахалство.

Как обаче да убедим детето, че това е добра идея?

Особено ако досега сме следвали обичайната строго материална концепция. Ако мислите да организирате такаова ​​парти за детето си, първо говорете с него. Рождените дни в детството са невероятно вълнуващи и не искате детето ви да остане разочаровано, ако очаква огромен запас от подаръци. На първо място, помогнете му да разбере, че не е нужно да очаква вниманието и обичта на близките му да се изразява чрез подарък. Партито „за пет лева“ може да помогне на детето ви да оцени важността на времето с приятели и на компанията им. И не е нужно на това парти да няма изненади, напротив. Можете да отделите време и да подготвите игри заедно с рожденика, с които да забавлявате и него, и неговите гости. Ще се справите по-добре заедно и взимайки мнението му, отколкото ако оставите това на уеднаквения подход на фирмите, които осигуряват забавление. Можете да си спестите и украсата, която ще бъде изхвърлена веднага след партито, освен ако заедно с детето нямате желание да я подготвите лично, с което да вложите в нея много повече емоционална стойност.

Що се отнася, уверете се, че артикулът, който детето ще получи, е силно желан и е нещо, което едва ли би получило, ако не беше партито. Може би това е ново колело или конзола. Вероятно вече знаете какъв ще е пдходящ, ако детето е говорило за него с месеци.

А към гостите ви идеята трябва да е комуникирана ясно и без заобиколки. Ще се учудите колко излишно нарежение ще свалите и от себе си, и от тях. Има шанс дори да се посмеете наистина, а не за пред камера. И да оставите детето да се забавлява, вместо да позира за фотосесия сред камара излишни подаръци в търсене на съвършения кадър за социалните медии.

Вижте още: