Родителството е едно от най-предизвикателните неща в живота ни. Може би затова най-често основна тема на разговор стават трудностите, недоспиването и тревогите от това да бъдеш майка или баща. Чуваме ги навсякъде – от нашите близки, от приятели, от социалните медии, от женските списания.
Обикновено на заден план остават по-възнаграждаващите страни на майчинството/бащинството. Може би, защото е трудно с две думи да опишеш чаровната сънена усмивка на детето си, закачливия му поглед или затапващите въпроси, на които се чудите как да отговори. Но положителни емоции има, и те са много, и заслужават да бъдат разказвани отново и отново.
Затова в следващите седмици, със съдействието на Bepanthen, ще ви срещнем с няколко съвременни родители от различни краища на света и страната. С тях обаче ще говорим за хубавите страни и позитивите на това да бъдеш майка или татко.
Виктор Игнатов е журналист по професия и баскетболист по душа. Започва работата си в спортни вестници като „Тема спорт“, след което оглавява спортния отдел на вече несъществуващия в. „Преса“. Преди няколко години се прехвърля към lifestyle журналистиката и става заместник главен редактор на списанията Esquire и Playboy. В момента отново се е завърнал към първоначалната си страст – спорта, като редактор в SportCafe.
Кои са трите най-хубави неща на родителството?
До три не знам дали ще ги докарам, но за мен – а вероятно така е с всеки родител – и едно е достатъчно: усмивката на сина ми сутрин. Или вечер, когато го виждам след яслата. Това чувство компенсира всичко останало. Разбира се, розовите облаци се разсейват още на 30-ата секунда, когато вече е направил три бели и се е опитал много усърдно да ми бръкне в окото.
С какво те изненада родителството?
Общо взето, ако родителството е планирано, имаш достатъчно време да направиш така, че да не се изненадваш. Подготвен си за повечето неща, поне през първите месеци. Има обаче нещо, за което няма как да си готов – чувството, че си напълно отговорен за това човече. В момента на раждането осъзнаваш през какво са минали собствените ти родители. Дотогава нямаш никаква идея – не че не си го слушал цял живот, но няма как да го разбереш, ако не си го преживял.
Кой е най-незабравимият момент от раждането на детето?
Когато се качих при съпругата ми в родилната стая. Няма такова щастие. Раждането при нас мина сравнително гладко, но въпреки това емоциите бяха неописуеми. Без съмнение това бе най-щастливият ден в живота ми.
А от неговото детство?
Всичко първо се преживява – първата усмивка, първият памперс, първата стъпка, първото зъбче, първата дума. Всичко е незабравимо, защото виждаш как едно напълно безпомощно същество започва да открива живота. И всичко се случва пред очите ти.
Коя е била най-тежката вечер и защо?
Борис беше на 9 месеца – падна от леглото и си удари главата. Няколко часа буквално бяхме в Ада със съпругата ми. Оказа се, че има фрактура на черепа, за щастие линейна – т.е. само пукване. Нямаше хематом и не се наложи операция, но това, което преживяхме, докато не се установи състоянието му, не го пожелавам на никого.
Кои са нещата от вашето детство, които бихте искали и вашето дете да преживее?
Безгрижието е най-важно. Детето трябва да има свобода да изживее детството си пълноценно. Всеки по някакъв начин е настроен носталгично – и би ви казал, че децата по негово време са били в пъти по-щастливи, защото са можели да си играят до късно пред блока на фунийки, не е имало технологии, които да им промиват мозъците и т.н. Но това е доста спорно – нашите дядовци и баби дори не са имали телевизори, пък ние сме ги приемали за даденост. Така е и с днешните деца – за тях смартфоните и компютрите са даденост. Обкръжаващата среда е подробност, важното е детето да има… детство.
Колко члена има идеалното семейство за теб?
Няма такова понятие като идеално семейство, аз поне не познавам такова. Всеки трябва сам да си прецени колко деца иска. За някои и едно дете е дар Божи, на други и четири-пет не им стигат, трети не искат деца, защото смятат, че не стават за родители или нещо друго. В крайна сметка и това е отговорна позиция. Живеем в 21-ви век.
Деца и домашни любимци – да или не?
Всичко по-различно от рибки и папагал, поне докато детето е малко и поне за нас, е непосилно. Ангажиментът е твърде голям, за да си пълноценен стопанин на класически домашен любимец. Със сигурност няма как да съвместявате нещата до степен, в която да отделяте необходимото време и за котката или особено за кучето. Визирам случая, при който и двамата родители работят, какъвто е нашият. Заблудите са излишни.
С какво искате да се занимава вашето дете, когато порасне?
Важното е да стане добър човек, всичко останало е въпрос на негов избор. Ако някой ви каже, че 2-годишният му син ще стане еди-какъв-си, можете спокойно да му се изсмеете.
Кои са нещата, които сте мислили, че никога няма да правите като родител, а… правите?
Да ставам рано. Но го правя всяка сутрин. Както и съпругата ми. Стараем се да се редуваме, но в един момент ти става навик и се будиш, колкото и да ти се спи.
Кои са книгите, които вярвате, че всяко едно дете трябва да прочете?
На първо време със сигурност искам детето ми да обича книгите, независимо какви. Това си е предизвикателство в днешно време. Ако си изгради навик да чете, ще прочете всичко важно така или иначе. Иначе няма да изненадам никого – Пипи дългото чорапче, Емил от Льонеберя, Приказките на Андерсен…
Снимки: Силайн
