Възпитавам децата си да бъдат духовни, вместо религиозни

| от Стела Христова |

Наскоро по път за училище 12-годишният ми син ме попита защо вече не ходим на църква изобщо. Замислих се как да му отговоря, защото не бях сигурна. Когато децата бяха по-малки, ходехме относително често, не само по празници. По време на пандемията сме гледали онлайн служби, но усещането беше същото, липсваше чувството за свързаност и синергия. Религиозните ритуали постепенно изгубиха част от ролята си в дома ни, въпреки че не сме спирали да бъдем вярващи.

„Просто имам чувството, че е важно да имаш някаква връзка с религията или с нещо духовно“, добави синът ми. Това ме накара да се замисля, че със съпруга ми не сме направили достатъчно, за да научим децата си, че духовността не се случва само в храма и в рамките на религията. И двамата сме възпитани като православни християни. Така се стремихме да отгледаме и децата си, но с времето установихме, че не целият ни мироглед и не всички наши вярвания попадат в религиозните канони и догми. Започнахме да проявяваме интерес и да четем повече за останалите християнски вери, за другите религии, да ги анализираме и да правим паралели между тях.

Вижте още: Аз няма да кръщавам децата си в църква!

Исках да насърча и трите си деца да се научат да се свързват със себе си и с другите и да им вдъхна по-дълбоко чувство за единство със света. Винаги съм смятала, че това означава, че имат нужда от религия, защото дълго време не бях разглеждала духовността като нещо отделно от нея. За пръв път ме наведе на тази мисъл един въпрос от теста за определяне на политически координати – дали мислим, че човек може да бъде духовен, ако не е религиозен. Отговорът ми категорично беше утвърдителен, а всъщност до онзи момент не бях потърсила такива варианти за себе си. Вдъхновена от копнежа на сина си да върне духовността в живота си, започнах да търся  и странични начини да учим децата си да бъдат духовни.

Все повече хора определят себе си като духовни или вярващи, без да го обвързват с конкретна религия. 

Религията е набор от вярвания, предавани чрез церемонии, общност и култура. Духовността, от друга страна, е вътре в нас и представлява вярата в нещо отвъд нас. Способността на хората е да надникнат в по-дълбоката природа на живота, с усещането, че са обичани, обгрижвани, напътствани и никога сами, с усещане за споделеност и общност. Ако се научим да се възползваме от тази си вродена способност за трансцендентно осъзнаване, е по-вероятно да изградим живот със смисъл и принос. Според психолози духовното съзнание има ползи за психичното здраве, включително за понижаване на риска от депресия. Изследвания са установили, че развитието на духовна рутина може да предотврати злоупотребата със субстанции, алкохол или храна. Освен това може да има положително въздействие върху удовлетвореността от живота на човек и може да увеличи положителните емоции.

Вижте още: Страх и омраза в кухнята: всички хранителни разстройства, как да ги познаем и защо си ги причиняваме

И така, как родителите могат заедно с децата си да изследват духовността и вярата в по-широк смисъл, извън очертанията на една единствена религия, но и без да я отричат?

Осъзнайте собствените си духовни преживявания

Духовното преживяване може да е различно за всеки един човек. Може да е свързано както с необхдимостта от молитва или посещение в храма, така и с медитация, време сред природата, помагане на друг човек. Като родители можем да споделяме с децата си тези свои преживявания и да се интересуваме какви са техните.

Не проектирайте собствените си вярвания върху децата като единствения правилен избор

Като родители трябва да признаем, че нашият религиозен опит и този на нашите деца може да се различават. По отношение на религията и духовността е важно да не проектираме своите решения и избора си върху тях. Вместо това трябва да дадем на децата пространство да изследват собствената си духовност, като оставяме поле за дискусия. Като родители може да искаме да отговорим на всички въпроси на нашите деца. Но оставянето на някои въпроси отворени позволява на децата да изследват собствените си духовни идеи. Добре е родителите да се чувстват комфортно с факта, че не знаят всичко. Можем да отговаряме на децата с въпроси, които карат самите тях да мислят и да изследват духовното си любопитство, като „какво ти говори твоята интуиция по темата“ или „как разбираш урока от случващото ти се в момента“.

Оставете децата да вървят със собственото си темпо

Дайте им възможност да изследват собствените си въпроси, познанието си, перспективата си. Това ще отнеме време. Изместването на реакцията ми от опит да помогна на децата си да разрешат всички проблеми към насърчаване на духовното им любопитство не беше лесно. Все още не сме редовин посетители на църквата, но сега съм по-отворена да ходя отново заедно с тях, като същевременно си напомням да гледам на религиозното преживяване на децата си като отделно от моето. Може би децата ми ще предпочетат да стана религиозни хора или просто да се съсредоточат върху собствената си вътрешна духовност. Така или иначе ги насърчавам да намерят това, което работи за тях, за да намерят вътрешната си сила и цел.

Вижте още:

Не можеш да медитираш? Тогава пробвай това