Въшки: голямата, есенна епидемия

| от MamaMia |

Тази есен още не са си налегнали птичият, свинският и козият грип. Няма антракс, няма ебола. За сметка на това, си имаме въшки.
За пореден път медиите гръмнаха с новината за страховита въшкова епидемия, която се разпространява по главите на децата в училищата и детските градини. Родители започнаха да се презапасяват със специални шампоани, газ, мас, оцет и гребенчета.

Отделно се надигнаха възмутени коментари по повод завишената цена на въшките (точно така, въшки се продават), които вече достигали 10 лв. за онези ученици, които предпочитат да се чешат пред PlayStation-а, вместо да учат по български език в час.

И все пак не мога да разбера откъде идва цялото вълнение.

Нищо ново под слънцето не се е случило. Откакто свят светува, има въшки, те ходят по главите на децата, които пък въртят търговия с тях, както и с медицински бележки. Единственото по-нормално нещо, за което се сещам, е мъж, който харесва големи цици.

Въшките, наречени още пухояди, са яйценосни насекоми. Трите им ларвни стадии приличат на възрастните. Те се хранят с перата и космите на гостоприемниците си и с люспи от епидермалния слой на кожата им.

Гнусно, а? Ако искате още няколко факта, свързани с тези нашественици, трябва да знаете, че една въшка живее до 30 дни. Повече е от еднодневка, но пък е по-малко от костенурка. Което значи, че дори да оставите зоопаркът да вирее в косата на хлапето ви, на всеки трийсет дни върху скалпа му ще има по една въшка-мъртвец.

Друг интересен факт е, че въшките предпочитат чистите коси. Затова ако искате да предпазите детето си от вредители, е желателно всяка сутрин да поливате косата му с настойка от мазут и стрит въглен на прах. Разбира се, тази практика няма 100% успеваемост, тъй като и сред въшките има извратеняци. Някои може да предпочитат да се свират в мазни корени, отколкото в Head and Shoulder коса.

Една женска въшка за един месец оставя поколение от 2000 – 2500 паразита. Тези многодетни майки могат да снесат в главата на човек достатъчно свои рожби, за да живеят там няколко поколения.

Което ми напомня, че вместо полицитите да дават пари за предизборната си кампания, би следвало да съсредоточат някакви средства за масова кастрация на гадините. Това определено би намалило размерите на епидемията. В крайна сметка, кастрирахме доста улични кучета, които нанасяха значително по-малка вреда.
Въшката не е много хищно животно. Тя се храни с кръв един-два пъти в денонощието. Малката лакомница пробожда кожата с хоботчето си и в момента на убождането се усеща силен сърбеж, който води до моментално разчесване. Кожните промени се локализират по тила и зад ушите, като се подуват регионарните лимфни възли. Затова ако напипате увеличени лимфни възли по главичката на детето, не се паникьосвайте, а проверете дали проблемът не живее в косата му.

Собственият ми опит с въшките бе сравнително богат и белязан от мощен срам и унищожително унижение.

Откриха ми първите въшки, когато бях в трети клас и ме изведоха от час позорно. Малко по-късно стоях в кухнята у дома с наведена глава, миризма на газ в ноздрите, скубещ гребен в ръцете на майка ми и мисли, по-черни от нощта.

В първи клас една от най-хубавите ми съученички на име Лена, имаше нещастието да бъде дамгосана с въшки пред целия клас. След това от Хубавата Лена тя се превърна в Лена Въшката.

Това прозвище се отличи със завидна устойчивост във времето, издържайки до лагера в седми клас, а смея да твърдя, че и до днес някои хора от квартала я наричат Лена Въшката.

Тези мисли тежаха като гръмоносен облак на главата ми, докато майка ми се бореше с моята сплъстена, кестенява, въшлясала коса, от която освен хиляди гниди, изпадаха и десет тлъсти и здрави въшки, достигнали полова зрялост и построили комунизма в дебрите на моите фъндъци. Но знаете ли, преодолях го.

До следващия път, когато ми откриха въшки – в абсурдния за подобни проблеми осми клас.

Вече имах гадже и къносана коса, а в косата ми отново имаше паразити. И срамът отново ме заля като цунами. Наложи се да скъсам с гаджето, защото така ми беше най-лесно да оправдая трите дни, в които нямаше как да се виждаме, защото чистех въшките. Но и това преодолях.
Не съм си купувала въшки, защото предпочитах да нагрявам термометъра на лампата и да показвам, че имам висока температура.
Въшките са част от детството по същия начин, по който са и митовете за глистите, които излизат, ако им сложиш купичка мляко. И първото запознанство с отношенията между мъжете и жените през мръсните надписи и картинки в училищните тоалетни. Това са нормални неща.
Та ако трябва да се концентрираме върху нещо, нека бъдат някакви по-важни неща. Като това откъде се появяват тийнейджърките, които си позволяват да откажат да бъдат прегледани за въшки, защото имат прическа, която струва много пари.

 
 


Повече информация Виж всички