Бебетата се раждат с нужда от стимулация, за да се развиват. Природата е мъдра и им предлага богата среда, за да откриват интересни за тях стимули по естествен начин и без външна намеса. Обстановката обаче не винаги е идеална. Ако човекът, който полага грижа за тях, не действа целенасочено, средата може да се окаже по-бедна на естествени стимули и само случайността да определя как да се подобрят потенциалните умения, които на теория бебето трябва да развие. А това не е достатъчно. Това мнение споделя и детският психолог Кармен Ромеро, експерт по ранно детско развитие, в свое интервю за El Pais.
Всички се раждаме с потенциал за развитие.
Въз основа на нашия опит и контакт с околната среда, уменията ни съответно се развиват в по-голяма или по-малка степен.
Да вземем музиката като пример. Дете, родено с дарба за музика, трябва да бъде изложено на музикална среда, в която да може да оцени различни звуци, да стимулира слуховия си потенциал и да има множество приятни изживявания с инструменти и музиканти, за да се развие в тази посока. В противен случай надали ще блесне музикално, независимо от даденостите си. Най-вероятно детето просто ще наслаждава да слуша музика, без да отива по-далеч в интересите си.
За правилното интелектуално развитие на детето си има и някои „златни“ стимули, които са по-подходящи от другите.
На първо място, бебето трябва да е възприемчиво и любопитно и да иска да се наслаждава на дейността с човека, който го занимава – най-често това е майката. А дали ще бъде, зависи от избора на дейности и стимули, които възрастният човек предлага.
За целта ние самите трябва да се адаптираме към специфичните нужди на всяко бебе. Един и същи шаблон не става за всички. Всяко дете има свой собствен ритъм и трябва да вземем предвид неговия етап на развитие и моментните му нужди… Заниманията и игрите следва да се случват в комфортна и спокойна атмосфера. За съжаление, това невинаги се случва – ежедневните ритми могат да повлияят на собственото ни желание да играем и да бъдем активни и позитивни с децата си.
Графикът и продължителността на заниманията също са от изключително значение за възприемчивостта на детето. Винаги трябва да приключваме дейностите, преди детето да ни е помолило да спрем – незавсимо дали вербално, когато то вече е проговорило, или с плач и разранзение още в бебешките му дни.
Освен това е добре да знаем, че най-доброто време за задържане на вниманието на детето обикновено е сутрин, след добър сън.
Не бива да забравяме, че преди да пристъпим към подобни занимания трябва да сме сигурни, че бебето е отпочинало, чисто и нахранено. В противен случай ще бъде практически невъзможно да има положително взаимодействие.
Бебетата получават естествена стимулация от раждането. Стимулирането е необходимо за целите на оцеляването. Бебетата спешно трябва да опознаят новата си среда. Бебешкият мозък създава невронни връзки много бързо, особено през първата година. Всичко е ново и интересно и бебетата трябва да знаят все повече, за да продължат да живеят в безопасна среда.
Трябва да имаме предвид, че мозъкът се изгражда само веднъж и това се случва през първите години от живота.
Бебетата получават естествена стимулация през целия ден. Техните сетива са техният основен източник на стимулация; поради контакта си с околната среда те получават различни стимули.
Допълнителното стимулиране не трябва да се планира преди навършване на два или три месеца!
Трябва да уважаваме първия етап от живота на децата си, за да улесним адаптирането им към новия свят. Стимулите, които новородените получават естествено, буквално ги бомбардират, толкова много са, толкова непознати… Гласовете на родителите, шумовете, които околните неволно издават, светлините и контрастите, които могат да визуализират, миризмата на майка им, на млякото и на продуктите за грижа и контактът са повече от достатъчна стимулация.
Важно е обаче да знаете кои аспекти да насърчавате и кои да избягвате, за да осигурите хармоничното детско развитие. Контактът с близките формира бъдещите емоционални връзки, затова е редно да създадем спокойна среда и поне относителна рутина. От този момент нататък могат да се въвеждат малки ежедневни упражнения и дейности за подобряване на правилното развитие.
Бебетата с по-големи братя и сестри имат много по-богата и по-стимулираща среда.
Има естествена игра, движение, музика, взаимодействия. Вярно е, че детето получава много стимули, без да се налага възрасният да се старае. Освен това, с първото дете самите родители са по-неуверени, не знаят дали и какво да правят в много ситуаци. Това е и причината за всяко следващо дете в масовия случай да има много по-спокойна и защитена среда.
Съвременните родители имат възможността да са по-образовани и по-добре информирани от всякога.. така че децата им да се развиват по възможно най-добрия начин. Моделите, които с които сме разполагали в миналото, вече не ни служат, поради което родителите относително по-често се обръщат за помощ и към професионалисти – чрез индивидуални и групови консултации, онлайн семинари и уъркшопи, родителски курсове, съвместни активности за родители и деца. Най-честитте трудности, за които им се налага подкрепа, обикновено са свързани със съня, поставянето на ограничения и овладяването на избухванията. За родителите е особено трудно да знаят как да поставят първите граници и затова е необходимо да се научат – не е лесно да го направим, без да имаме много ясна методология, която ни позволява да го правим положително и с уважение. И да не забравяме, че макар етапите на детско развитие да са общи, те се случват с индивидуално темпо при всяко дете и това не е повод нито за възхищение, нито за отчаяние, а просто са емпатия и тъпрение от страна на родителя.
Вижте още:
