Зелени шапки и чорапи, детелини, зелена бира и зелена храна, традиционна ирландска музика - днес, на 17 март, е денят на Свети Патрик. Зеленото не е просто символ - в днешния ден то е инструмент, който продава настроение, принадлежност и преживяване.
Исторически празникът е посветен на свети Патрик - покровителят на Ирландия, който според легендите разпространява християнството на острова. Символът на трилистната детелина идва именно от него - използвал я, за да обясни Светата Троица. Около личността му се преплитат множество легенди, а най-известната разказва как той прогонва змиите от Ирландия, макар това да се тълкува по-скоро като символ на победата над езическите вярвания.
Патрик всъщност дори не е ирландец - роден е около 385 г. сл. Хр. вземите на днешна Англия и около 15-годишен е отвлечен от ирландски пирати. Попада в робство за 6 години и намира утеха в молитви. Бяга от господаря си и постъпва в манастир във Франция, където изучава християнството. Ирландия обаче остава в него - един ден той получава видение, в което хората от зелената земя го молят да се върне и да донесе светлината на божието слово в страната им, гласи легендата.
Така Патрик се връща в Ирландия като мисионер и през следващите няколко десетилетия проповядва Евангелието от село на село и от къща на къща, в безкрайни пререкания с друидите. Християнските писатели твърдят, че той се е борил с друидската магия и е извършвал различни подвизи, прилагайки свръхестествени сили. 17 март традиционно се смята за датата на смъртта му, но това е само предположение.
Денят на Свети Патрик става пъстрото, зелено тържество, което познаваме днес, с първия парад, проведен от Благотворителното ирландско дружество в Бостън през 1737 г. Ирландските нюйоркчани за първи път правят своя през 1762 г., а във Филаделфия - през 1780 г. Това е техният начин да се върнат към корените си, да заявят своята принадлежност към ирландския народ с гордост,
Днес над 70 милиона души по света се определят като хора с ирландски корени, а празникът се чества с пищни паради. Патрик е интересен пример и за това как един национален празник с религиозна основа може да се превърне в световен бранд, и то без литургии, сложни ритуали и натрапчиво натякване - просто като радост и общуване.
Докато милиони хора по света вдигат наздравици в зелено, малцина се замислят, че зад тази еуфория стои не само история, но и добре замислена културна стратегия за глобално позициониране, пример за това как една малка нация успява да наложи символите си в цял свят. И пример за това, че няма никакво значение дали наистина имаш ирландски корени - празникът си е празник за всички.
