Ти си с новогодишен махмурлук, а детето иска да се забавлява – има как

| от MamaMia |


Първи януари може да е същински кошмар, ако тогава трябва да платиш цената, задето предната вечер си излязъл без деца и си купонясвал като тийнейджър. Новогодишното утро може да се окаже истински кошмар, защото уравнението не просто не излиза. Ти имаш нужда поспиш поне до ранния следобед, а децата от ранни зори искат да скачат по леглото (твоето!) и да пеят песнички с цяло гърло.

Има как да оцелееш обаче, при това без да изпитваш чувство за вина, че си позволил на дребосъците да започнат годината си с маратон пред екрана на таблета. Няколко лесни и прости идеи ще ти помогнат да излезеш от кризисната ситуация максимално безболезнено. Готиното е, че работят не само за първи януари. И първата се отнася за теб:

Зарежи чувството за вина

Уверяваме те, никой родител не е в парка, с шейна или ролери, в зависимост от времето, в девет сутринта на първи яннуари. Ако пийването и купонясването до зори не са ти някакъв постоянен навик, всичко е наред. Дори и за детето е по-добре да има весел и социален родител, който обича да се забавлява, отколкото да живее с педант, за когото нищо в живота никога е по-важно от стройния график и от лягането и ставането навреме.

Спри се на план предварително

Когато виното заговори на следващата сутрин, ще ти е по-трудно тепърва да мислиш какъв заек да извадиш от шапката си за радост на децата, за да си осигуриш още някоя и друг минутка сън. Затова действай отсега – ето ги и предложенията:

Къщичка / крепост

От одеяла или чаршафи насред хола или детската стая. Може да я приготвиш за детето от предния ден, или пък да я сглобиш импровизирано за 15 минути и да се завърнеш в леглото. Важното е само да не се намира в твоята спалня, понеже това ще ти убие тишината. Къщичката (или крепостта!) действа магически на децата – развинтва въображението им и ги провокира да си измислят сами приказни игри, които да споделят с играчките или със своето братче или сестричка. Даже една най-обикновена игра на „Не се сърди, човече“ става вълшебна от уютното местенце, което ще ги занимава с часове и ще даде на теб часове спокойствие.

Остави им сладки за украсяване

Използвай тестото, останало от Коледа, или набързо забъркай смес за меденки или мъфини, хвърли ги в печката за 20-30 минути, и на следващия ден ще имаш готово любимо занимание – децата може да се развихрят и да украсят с глазура готовите сладки. Предизвикай ги да ги направят разнообразни и да ги изрисуват с всичко, което пожелаят. Можеш дори да обявиш състезание за най-красиво лакомство с награда изненада. Ще отнеме повече време, ще впрегне творческото им мислене и ще ги зариби по идеята да се включват в кухнята.

Аудио книги!

Могат да са добра алтернатива на висенето пред телевизора, компютъра или таблета. Спри се на нещо любимо или пък напълно непознато. Бонус точки, ако е озвучено с гласа на обичан актьор. Ако децата вече са украсявали сладкиши, може да си имат и почерпка като екстра.

Помисли с кого ще пиеш

Понеже той вероятно също ще е с махмурлук и се чуди какво да ги прави децата. Уговорете се предварително да ги съберете у вас или у тях на другия ден, а ако има някоя баба доброволец, която да ги приюти – идеално. Така няма да се чудиш с какви игри да ги забавляваш, защото ще се занимават помежду си. А има и модифицирана версия  – може за всяко събиране да имате по един дежурен трезвен приятел на ротационен принцип, който да отговаря за децата на компанията на другия ден.

Подредба на играчки

Не изглежда весело на пръв поглед. Но! Може да ги залъжеш с идеята, че ако отделят за подаряване и даряване тези играчки и игри, които вече не им трябват, може после да си изберат нещо ново, за което са си мечтали. Ако не искаш да ги мотивираш с материални неща (което би било наистина страхотно от твоя страна), тогав трикът е да очакваш, че измежду всичките си неща ще изннамерят някоя позабравена играчка или игра, с която да запълнят времето си.

Игри без твое участие

Ако нищо от изброеното не подейства, ще трябва да се включиш, щеш, не щеш. Спри се на игра, която да е забавна за децата, но да не иска кой знае колко физически и умствени усилия от тебе самия. Например, колко по-подхдоящ момент ще има да им позволиш да те гримират? Или пък да се тръгшнеш по корем на дивана и да познаваш каква (лека!) вещ са оставили на гърба ти?

Успех с децата и наздраве!

Вижте още: 

С деца на път, или как да не превърнем влака и самолета в ад за всички