"Повикът на бездната" е дванайсетата книга на Хайри Хамдан
Новият роман на Хайри Хамдан "Повикът на бездната" беше представен снощи, 25 март, в Литературния клуб на Столична библиотека.
Писателят, който живее България от 80-те години на миналия век, е сред най-активните участници в литературния живот и популяризатор на нашата литература в арабския свят.
Водещи на събитието бяха Ана Цанкова и Христо Мухтанов, а представянето събра множество почитатели на словото и на творчеството на автора, писатели и поети.
"Повикът на бездната" е дванайсетата книга на Хайри Хамдан, която е писана и излиза на български език.
Тя излиза с логото на бургаското издателство "Знаци", а действието ѝ се развива основно в Бургас, в Сарафово - защото хората стават различни край морето, в планината и в пустинята, при досега си с животворната сила на природата, както отбеляза авторът на романа.
Самият той определя произведението като книга за търсенето на себе си, за собствената бездна, до която всички стигаме.
В такива моменти човек търси спасение чрез любовта, чрез бягство от реалността или чрез обръщане навътре към себе си.
Книгата предлага един философски поглед към реалността, върху който авторът е работил с години, за да ги изчисти и предложи на читателите в тази им форма.
"Откъдето и човек да започне да чете тази книга, ще намери своя смисъл и ще си вземе нещо", казва авторът.
По думите му в книгата всичко е движение, развитие, търсене. Единственото, което остава константа, е дълбоката и неизменна нужда на човека от вяра.
"Да, в този романов свят има много познато, някаква достъпна реалност, която не бяга от реализма, когато той работи за нея. Но там, от другата му страна, има и мистика, в която по определение премълчаното е повече от казаното, а казаното, ако не бъде вярно разчетено, може да се окаже непонятно", казва редакторът на книгата Елена Алексиева.
"Взирането в Бездната, която всеки от нас представлява, и радостта, че сме живи, са едно и също. Радостта е обратната страна на Бездната. Това, мисля си, е големият отговор на Хайри Хамдан", казва още тя.
Един от персонажите в романа е реална личност - това е духовният учител и суфист Васил Тосев, който присъства със собственото си име.
Пловдивчанинът е единствения българин, посветен за дервиш в най-важния център на суфите - турският град Коня.
Снощната среща завърши с традиционния танц на дервишите Сема, който впечатли присъстващите и не остави никого безучастен зрител.
"Целта на Сема е да спрат мислите в главата, защото те ни дърпат нанякъде, разсейват ни от основното. Докато тече танцът, въртящият се човек не съществува, не чува и не вижда нищо. Поради тази причина не му се завива и свят", разказа Васил Тосев.
Романът на Хайри Хамдан поставя въпроси, а отговорите са във всеки един от нас.
Труден, но важен е процесът на търсене, без който няма как да достигнем до тях, ни казва романът.
Хайри Хасан Хамдан е роден на 2 януари 1962 г. в с. Дер Шараф на Западния бряг на река Йордан.
Завършил е Техническия университет в София, специалност "Електроника и Автоматика" през 1989 г., а през 2023 г. защити и докторантура по Съвременна арабска литература в Софийския Университет "Св. Климент Охридски".
Сред преводите му на арабски език са "Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков, 2019 г. ; "Жените на Варшава" от Георги Марков, 2019 г.; "Остайница" от Рене Карабаш 2021 г.; "Ще те чакам след нощния влак", сборник с разкази от Здравка Евтимова, 2023 г. и т.н.
Носител е на награда "Перото" за превод на прозаичната антология "В началото бе епилогът", 2019 г., на наградата на Съюза на преводачите в България за цялостен принос, 2021 г. и на множество отличия както у нас, така и в Саудитска Арабия, Египет и Палестина.
