Тест: Карат ли децата ви наистина пълноценно детство?

| от Владимир Вълков |


Пълноценното и истинско детство не е задължително щастливо и безгрижно (най-малко пък безгрижно за мама и татко). Детето ви кара пълноценно и истинско детство, когато е себе си, когато преминава през всички типични за непотиснатите деца ситуации и преживявания, когато разучава света наоколо. Така че – прочетете тези 33 въпроса. И отбележете за всеки от тях „Да“ или „Не“.

Подстигвало ли е самичко бретона си с големи ножици?

Рисувало ли е по стените и мебелите?

Рисувало ли е по стените и мебелите със залепени там сополи?

Бягало ли е от вас с всички сили след въпроса „Какво си сложи в устата“?

Пищяло ли е като назгул, така че да ви прокървят ушите, от безпричинна радост?

Пищяло ли е като назгул, така че да ви прокървят ушите, от ярост с причина?

Ровило ли е в кал с голи ръце?

Скачало ли е в локви, без значение дали е носило подходящи обувки?

Близало ли го е чуждо животно по лицето?

Заспивало ли е на секундата от изтощителни игри (точно преди да вечеря, да бъде изкъпано или да е на подходящо място)?

Гледало ли е детски филмчета на дивана, с главата надолу и краката на стената, дъвчейки снакс?

Събирало ли е съкровища (боклуци според вас) от улицата, морето, излета?

Вкусвало ли е: престояла храна, паднала зад хладилника; заешка дарадонка, търколила се далеч от клетката („ооо, бонбонче“); сурови кори за баница; или фас, бог знае чий, намерен на детската площадка?

Чоплило ли е с клечка в умряла жаба, мишка, сврака?

Пищяло ли е, преследвано от пуйка, коза, квачка?

Разкрасявало ли се е с гримовете на мама, без да е питало?

Майсторило ли е с инструментите на тате, без да е искало разрешение?

Гледало ли е детско с часове без позволение?

Покривало ли е пода вкъщи (или на гости) с прах за пране, брашно за готвене, препарат за чистене или боклука от кофата?

Въртяло ли е волана в скута на тате на някой полигон или друго подходящо място?

„Готвило“ ли е „като тате/мама“ с истински яйца, олио и брашно, повечето от които – извън „манджат“?

Чували ли са се в съседните блокове истериите му?

А кънтял ли е смехът му в квартала?

Преяждало ли е с тесто, пържено и сладко при баба си?

Скачало ли е необуздано по кревата и дивана (с риск да отхвърчи встрани)?

Прищипвало ли си е пръстче във вратата, докато наднича и подслушва какво правите?

Искряло ли е от върховно щастие заради третия сладолед за деня?

Цъкало ли е скришом на телефона и лаптопа ви?

Шутирало ли ви е в корема, бѝло ли ви е главички в лицето, пляскало ли ви е ухото, докато спи непробудно и блажено в леглото ви?

Пребивало ли се е по време на буйна, жизнерадостна игра?

Влизало ли е в безобразна, нервотична кавга с другарче на детската площадка (а след пет секунди отново е било най-добро приятелче с него)?

Получавало ли е най-желаната играчка от Дядо Коледа?

А след три дни вече да му е омръзвала?

Ако съберете предимно отговори „ДА“, тогава – о, да, вашето детенце кара чудесно, истинско детство. Ако отговорите са повече „НЕ“ – дайте му още малко време.

Вижте още: 

Работата ни като родители е да правим децата щастливи