Сравнението като сигурен начин за провал

| от Кристиана Стефанова* |

Сравнението е част от живота ни от самото ни раждане. Още от появата ни на този свят биваме сравнявани с другите около нас. По-висок, по-тежък, с повече коса, с по-светла кожа и т.н. неусетно започваме да функционираме в един свят на сравнения. За това, разбира се, помага цялата ни среда, включително и собствената ни майка, за която по презумпция сме най-красивите, най-умните и най-добрите.

В ролята на майка, обаче, всяка жена неусетно или напълно целенасочено сравнява своето дете. Чисто психологически имаме нужда от тази база, за да разберем къде сме ние, дали сме по-малко или повече в сравнение с другите. Какво се случва обаче в практиката? Сравнявайки се, ние постепенно подриваме собственото си/това на детето си самочувствие.

Вече няма спор, че бебетата са в състояние да възприемат думи и да ги запечатват в съзнанието си още от утробата. Доказано е, че по време на пренаталното си развитие плода „разбира“ посланията, идващи от външния свят – ако мама е тъжна, напрегната и нейните хормони на стреса са редовно в пикови стойности, бебчето също преживява подобни емоции и изгражда представа, че светът навън е едно враждебно място. Знаем, че бебето познава гласа на мама още от корема, а думите, с които тя облича посланията си към него са най-силните внушения, които получаваме, послания, които могат както да лекуват, така и да разболяват.

Всички знаем за силата на майчината милувка и как тя лекува всичко – от охлузено коляно до висока температура.

Имайки цялата информация за вербалната и невербална комуникация, ние все пак неглижираме посланията, които отправяме към своите деца.

Вижте още: Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?

Всички майки, които са прекарали поне един ден в парка, задължително са били обект на въпроси за възрастта на детето, килограмите му, прохождането му, режима му, уменията му, говора му и т.н. Това нескрито любопитство между себеподобни често може да доведе до огромни негативни последици. Всички ние имаме нужда да сравняваме. Сякаш това ни дава успокоение, че, ето, ние/детето ни сме достатъчно добри.

До какво обаче води всичко това?

Освен, че е начин да си свериш часовника, лесно можеш да попаднеш в капана на собствената си разклатена самооценка. Защото, когато гледаш само навън, е много лесно да се окаже, че ти липсва нещо.

Още по-вредно е цялото това сверяване на информацията що се отнася до децата. Те са вербални същества и много добре разкодират информацията. Ако едно дете постоянно чува как вие го сравнявате с другите, е много вероятно да възпитате един вечно търсещ одобрение отвън и неудовлетворен от себе си възрастен.

Вижте още: Отглеждай реалното дете, което имаш, а не детето мечта, което искаш

Ама това детето проходило на 9 месеца, онова говорело цели изречения на 1 година, третото пък можело да брои до 10 още в яслата… Моят въпрос е: „И какво от това?“. Хората сме различни. Неслучайно един избира да стане лекар, а друг адвокат. Защото единият е добър в биологията, а другият в историята. Това значи ли, че юристът е по-малко кадърен от доктора, защото няма неговите компетенции?

Много е важно човек да има адекватна база за сравнение и трезва преценка за нещата, които го заобикалят. Веднага се сещам за Маугли, който оцелявал в джунглата. Горкият, нито можел да бяга като пумата, нито да пее като птицата, нито да скача на големи разстояния като маймуната, нито да изяжда толкова храна като лъва, проходил е доста по-късно от мравката и така и не се е научил да лети…

Вижте още: „Колко си хубава така кльощава!“: 10+1 истории за стереотипите, които наследяваме от майките си

Ние сме каквито сме.

Да, можем да положим усилия да научим повече, да развием потенциала си, да изглеждаме по-добре, да сме по-добрата версия на себе си, но не можем да бъдем други. И това да се опитваш през сравнението да се доближиш до някой друг и да не успееш, е сигурен фактор да се чувстваш неудовлетворен и нещастен, защото винаги ще има някой по-добър от теб.

Не ме разбирайте погрешно, стремежът на човек да надгражда и винаги да гледа напред и нагоре е двигател на просперитета. Но ако не можеш да летиш, това не означава, че не можеш да станеш най-добрия пилот на самолет. Хубаво е да хвърляме по едно око наоколо, но да не забравяме да поглеждаме и навътре в себе си, за да видим собствената си ценност и уникалност.

*Кристиана Стефанова е създател на “Фабрика за щастие” – пространство за психология и личностно развитие. Дълги години се заминава с телевизия, но личните й търсения я довеждат до магистратура по психология  редица сертификационни тренинги, сред които по хипноза и хипнотерапия към БАХХ. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.

Още от автора:

„Истинска жена“ – що е то?

Защо няма мъже?

Страховете, които ти пречат да срещнеш любовта

Край на паник атаките в 2 прости стъпки

Семейната травма от родителите предопределя бъдещите ни връзки

Аз „само“ си гледам детето…

Вие, днешните деца, сте щастливци, че никога няма да преживеете това…

 
 


Повече информация Виж всички