„Колко си хубава така кльощава!“: 10+1 истории за стереотипите, които наследяваме от майките си

| от MamaMia |

Векове на невъзможни стандарти за красота, ейджизъм, мизогиния и стереотипи са дали резултат върху самооценката на жените и представата им за себе си, за външния им вид, за ролята им. Не е необичайно връзките между майки и дъщери да страдат от това. Жените „увековачават“ вредни вярвания, очаквания и изисквания по отношение на себе си и след това ги предават на следващото поколение, макар и с най-доброто желание да мотивират децата си да бъдат най-добрата своя версия и животът им да бъде по-щастлив. В резултат на това дъщерите наследяват майчината несигурност като своя собствена. Тя засяга самочувствието им и начина, по който виждат тялото си.

В съвремието обаче, много дъщери израстват, разпознавайки особеностите на този порочен цикъл. Не се страхуват да извадят скелетите от гардероба и да се изправят срещу демоните на този конкретен аспект от така наречената „майчина травма“ (вижте повече за нея тук ). Много жени разкриха своите преживявания и разсъждават върху това как тези коментари са им повлияли, както и какво според тях ги е причинило изначално. Ето някои от тях, разказани анонимно – удивително е колко много си приличат:

  1. Майка ми редовно ми напомняше колко слаба е била, преди да забременее с мен. Тя ми даваш много повече храна, отколкото можех да погълна и ми се караше, ако не си изям всичко. Имах леко наднормено тегло, но тя винаги ми казваше, че съм твърде слаба и че трябва да се храня повече. Заподозрях, че тя се опитва да ме угои, за да се почувства по-добре със себе си. Започнах тайно да изхвърлям вечерята си в тоалетната, за да не ми крещи, че не я довършвам. Сега наближавам 30-те си и напълнявам. Получавам чести пристъпи на тревожност, защото отчаяно не искам да бъда дебела и нещастна като нея.
  2. Майка ми намери в килера едни свои дънки от времето, когато е била на 20. Когато ги пробвах, тя се изсмя, че е била по-слаба на 20, отколкото съм аз като тийнейджър.
  3. Майка ми обичаше директно да казва на мен и сестра ми, че е била по-хубава, по-слаба и по-младолика на нашата възраст. Обсъждаше колко грозна е естествено червената коса на сестра ми, въпреки че тя самата от съвсем млада изрусява своята. Редовно чувах как продължава да минава за непълнолетна в градския транспорт. Разказваше ни и как е страдала от анорексия като тийнейджър – кой знае защо, много се гордееше с това.

    Вижте още: Страх и омраза в кухнята: всички хранителни разстройства, как да ги познаем и защо си ги причиняваме

  4. Когато бях тийнейджър, майка ми правеше всякакви обидни коментари за тялото ми, които вероятно доведоха до моето дългосрочно хранително разстройство, с което тя също продължава да се шегува и досега. Все още не знам дали тя изобщо разбра колко трудно ми беше да се боря с това. Тя също винаги имаше коментари за размера на гърдите ми. Като по-малка много се срамувах и от тялото, и от пола си. С напредването на възрастта това е останало в миналото и мога да видя откъде наистина идваше нейната враждебност.
  5. Винаги ще си спомням момента, когато майка ми, която носи чашки АА, ме обвини, че слагам подплънки в сутиена си. Отрекох да е така. Тя протегна ръка, сръчка ме в гърдите и каза „я, наистина няма“. После се погледна в огледалото и изкоментира, че това означава, че моят бюст, за разлика от нейния, ще увисне с времето.
  6. И майка ми, и бабите ми все обещаваха, че ще ми помогнат с пари за операция на носа, когато стана по-голяма, стига да искам такава. Израснах, мислейки, че съм изключително грозна и че носът ми съсипва лицето ми. Вече знам, че изобщо не съм грозна, но все още изпитвам огромна несигурност по отношение на носа си.
  7. Когато бях на 6 или 7 години, майка ми ми каза, че ръцете ми не са подходящи, за да бъда балерина. Веднага спрях да посещавам класа си по балет. Майка ми е била балерина в продължение на 15 години. Наскоро научих, че като дете сестра ѝ е чула същия коментар от своя учител по балет и е прекъснала. Замислих се, че майка ми може би е искала, поне подсъзнателно, единствената балерина в семейството да бъде тя.
  8. Както много други тийнейджъри, и аз известно време страдах от акне като тийнейджър. За една Коледа получих като подарък от майка ми комплект за почистване на лице. Прекарах повече от час в банята с него. Излязох и попитах дали изглеждам по-добре, а тя ми отговори, че все още може да се играе на точки по лицето ми. Плаках дълго пред огледалото.
  9. Бях на 12, когато майка ми ми се скара, че изглеждам като уличница, защото съм си сложила спирала за мигли. Тя се погрижи да не нося абсолютно никакъв грим, докато не станах на 20 и не започнах да живея самостоятелно. Постоянно коментираше, че приличам на бездомник, защото си избирах хипи и гръндж стил дрехи от втора употреба като тийнейджър. Остави ме с впечатлението, че просто не съм хубава. Още имам съмнения в себе си и външния си вид и до този момент.

    Вижте още: Трябва ли малките момиченца да се гримират?

  10. Както майка ми, така и други мои роднини не се свеняха да коментират пред мен, че не изглеждам добре, дори направо, че съм грозна. Казваха например колко съжаляват, че нямам външния вид на някое друго дете от класа си. Израснах с големи проблеми със самочувствието и увереността. Мразех начина, по който изглеждам. Все още е така до известна степен. Като разглеждам стари снимки обаче, ми прави впечатление, че още тогава не съм била грозна изобщо. Боли ме да си помисля за многото години, които прекарах, криейки се от света заради безпокойството ми за начина, по който изглеждам. Не мисля, че майка ми го е правела от ревност или огорчение спрямо мен, нито пък нарочно. По-скоро ми се струва, че тя самата се чувстваше нещастна и неудовлетворена от живота си и го проектираше върху мен неволно.
  11. Когато бях на 21, бях в дълбока депресия след раздяла с партньор, който проявяваше агресия към мен. Тежах около 40 кг. Когато родителите ми дойдоха на гости, майка ми започна да ме хвали, че най-сетне изглеждам добре – тънка и кльощава, както е редно. Признах ѝ, че напоследък не се храня изобщо и плача всяка вечер, докато заспя. Тя отговори „Ще се справиш, само гледай да не напълнееш като мен!“. Няколко месеца по-късно вече с чувствах по-добре и бях започнала да се храня. Прибрах се в дома на нашите за празниците и първото, което майка ми каза, беше коментар, че съм наддала и вече си личи по ръцете ми. Тежах около 46 кг. Обясних ѝ, че се чувствам далеч по-добре от преди, ям редовно и спортувам. Тя ми хвърли разочарован поглед и подхвърли, че никой мъж няма да ме погледне, ако стана по-дебела. Всъщност винаги съм се радвала на мъжко внимание. По време на депресивния си епизод почти не успявах да свърша нищо полезно за университета и. Пиех по бутилка вино на вечер и пушех по кутия на ден. Боледувах, буквално. Мисля, че поведението на майка ми беше някакъв перфекционизъм, граничещ с ревност. Тя изискваше от мен това, което е било изисквано от нея. Все още разсъждавам над темата постоянно.

В общия случай никой родител не наранява децата си умишлено. Стереотипите, които се предават през поколение, са плод на култура, която предшества нашите майки и техните майки с векове наред и преследва тях самите през целия им живот. Нейният край зависи от думите, които ние ще изберем да кажем на децата си, от това дали ще се подчиним на абсурдните ѝ критерии, или ще решим съзнателно да я надрастем. Зависи от нас.

Вижте още: 

Как да съсипем дъщеря си в пет стъпки

 
 


Повече информация Виж всички