Вие, днешните деца, сте щастливци, че никога няма да преживеете това…

| от Кристиана Стефанова** |

В навечерието на Задушница си мисля за баба – изключителна жена, която за невисокия си ръст и миловидно закръглено лице притежаваше завидни организаторски умения, особено за мъжката половина от рода. Отиде си на 91 и до последно, наред с телевизионните сериали, следобед четеше книги. Винаги ме впечатляваше това, че недовиждаше някоя черупка в орехите, но четеше без очила и ме молеше да ѝ купувам нови заглавия.

Тази дребна женичка беше преживяла много и беше пълна с истории.

Завинаги се е запечатало в съзнанието ми това, което ми разказваше за времената на война. Ходела пеша на училище от квартал „Хаджи Димитър“ до Търговската гимназия в „Лозенец“. Тогава често се чували сирени и хората се криели в убежища. Близо до тяхната къща паднала бомба. Описваше жестокия тътен и грохот, който чули със семейството ѝ. Обичах да слушам тази история, защото тя винаги завършваше по един начин: „Вие, днешните деца, сте щастливци, че никога няма да преживеете това!“.

Вижте още: Баба праща поздрави и си мълчи

Уви, вече не сме деца, но го преживяваме.

Няма по-грозно от лицето на войната. Защото там човекът е без стойност, превръща се лесно в статистика, бройка на загиналите. И макар съвеременните войни да са различни, те са също толкова грозни, безполезни, безсмислени, ненужни. Как стана така, че в привидно цивилизования и развит технологично свят се случва подобно нещо? Детето в мен не иска да повярва, че човешки съдби са в плен на плановете на големите политици. Ама нали в правовите държави ние хората избираме управниците, овластяваме ги, за да ни представляват по най-добрия начин?!

Жителка разглежда вещите си в повредена стая на апартамента си в жилищен блок, засегнат от ракетен удар рано сутринта на 25 февруари 2022 г. в Киев, Украйна. Вчера Русия започна мащабна атака срещу Украйна, като руските войски нахлуха в страната от север, изток и юг, придружени от въздушни удари и обстрели. Украинският президент каза, че най-малко 137 украински войници са били убити до края на първия ден. (Chris McGrath/Getty Images)

Мислехме, че COVID–19 е новият вид война.

Заключихме се вкъщи, за да се спасим от опасния вирус. Спряхме да виждаме близки, родители, приятели. Страхувахме се. Невидимият враг, срещу който беше изправено човечеството, се превърна в особено опасен противник. Но свикнахме с него. Някак се научихме да живеем отново. Страхът поотшумя, макар че продължихме да гледаме криво всеки, който си позволи да се изкашля в присъствие на другиго. Говоря за COVID-19 в минало време не защото ти е отишъл, а защото днес страхът от него бе нахално изтикан назад от страха от война.

А той идва въоръжен с куп допълнителни екстри. Идва с куп неизвестни. Войната идва да принизи човешкия дух до стремеж да покрие базовите си нужди. И от полета на душата и възвишените мисли се връщаме тук и сега, с въпроси…

„Ами сега накъде?“

Цените хвърчат все нагоре, а доходите ни бавно се топят. И ето, че сме изправени пред най-страшното – човек да убива човека.

Вчера говорих с потомък на наш сънародник в Украйна. Разказа ми как са хората там. Говореше на завидно правилен и съвременен български език и накрая завърши така: „Кътайте се“. Това стопли душата ми. Красив е нашият език. Има топлина и загриженост в думите. И ни остава това – да кътаме в някое кътче надежда, надежда, че всички ще бъдем добре.

*Момче играе на люлка пред повреден жилищен блок, засегнат от рано сутринта ракетен удар на 25 февруари 2022 г. в Киев, Украйна. (Chris McGrath/Getty Images)

**Кристиана Стефанова е създател на “Фабрика за щастие” – пространство за психология и личностно развитие. Дълги години се заминава с телевизия, но личните й търсения я довеждат до магистратура по психология  редица сертификационни тренинги, сред които по хипноза и хипнотерапия към БАХХ. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.

Още от автора:

„Истинска жена“ – що е то?

Защо няма мъже?

Страховете, които ти пречат да срещнеш любовта

Край на паник атаките в 2 прости стъпки

Семейната травма от родителите предопределя бъдещите ни връзки

Аз „само“ си гледам детето…

Вижте още: 

„Мислиш за войната като момиче!“

 
 


Повече информация Виж всички