Да ти приeмат детето в детската градина е повод за празник. Означава, че имате късмет и почти сте улучили шестица от тотото. Но не бързайте да се радвате, проблемите тепърва предстоят.
Почти веднага след записването, още напролет се провежда първата родителска среща. В ума ми отекна основната заръка на възпитателките: „Ако искате децата ви да са щастливи, трябва да ги взимате до 16.30 часа“. Нищо, че работно време до 16 трудно може да се осигури, но това си е ваш проблем. Правите, струвате, ангажирате баби, гледачки, роднини и приятели в сложен, непрекъснато обновяващ се график.
Но това са бели кахъри. Най-сетне детето тръгва на детска градина, то реве и се дърпа, вие го оставяте почти в истерия на входа на стаята и със свито сърце и сто килограма чувство за вина отивате на работа.
Посещаването продължава две седмици максимум. До първия вирус, който събаря малкото човече. Сблъскало се с вирусите на приятелчетата, то ги лепва моментално и се започва. Температура, хрема, кашлица, бронхит и обратно. Стотици левове за лекарства, а в работата вече не ви и търсят, ясно е, че на вас не може да се разчита.
Следва възстановителния период, в който детето трябва да постои вкъщи още поне седмица, за да не пипне отслабналия му боледувал организъм най-малкия прокрадващ се вирус, който да ви остави извън строя отново, този път за неопределено време.
Най-накрая отново стигате до детската градина, детето вече е забравило, че е ходило някога и тръгва като за пръв път. И пак сълзи, истерии…
Но ето, че заветните месеци са минали. Вашето дете вече ходи почти 20 дни на детска градина, без да се разболее. Тъкмо започвате да виждате как светъл лъч изгрява на хоризонта и идва първата сериозна родителска среща.
Тя, разбира се, е насрочена в най-удобното време за работещи родители: 16.45. Ваш проблем е, ако не може да дойдете и кой ще гледа детето, което, за да е щастливо, трябва да сте взели до 16.30. Най-вероятно госпожите не могат един ден да останат извън работно време.
Срещата започва с прочувствена реч от директорката, която обяснява колко трябва да сте доволни, че вашите деца са гледани и обгрижвани часове наред от професионалисти, а вие имате невероятната възможност да работите или да правите, каквото си искате. Сякаш е завела децата у тях и на доброволни начала ги гледа от сутрин до вечер.
Думата взимат госпожите. Те изреждат цял списък от правила и изисквания: от първо до десето число се носят по един пакет сухи и мокри кърпи, десет пластмасови чашки и по 2 лева за вода. Който не иска да дава два лева, носи поне пет литра вода, но не е сигурно дали тя ще стигне за един месец за вашето дете, та най-добре по десет.
Дрехите трябва да са точно разпределени, носят се и долни протектори за матрак. А от време на време получавате гащи с ако, така ще се убедите нагледно дали детето има разтройство или не лично.
Но прелюдиите са само въведение. Всъщност целта на родителската среща не е да ви обяснят дали Иванчо се храни добре, спи следобед и си играе. Основната точка е събирането на пари.
Да, драги родители, волно или неволно вие се превръщате в дългосрочни спонсори на детската градина за благото на вашето дете. Въпреки, че ангажиментът за подобряването на материалната база е на общината и държавата ви гарантира, че плащайки данъците си вие допринасяте за общинския бюджет, от който се издържа детската градина. В действителност това не е така.
Масово в детските градини се събират пари за: вода, консумативи, учебни помагала, пастели, цветни моливи, флумастери, пластелин, итрачки, щори, йонизатори, завеси, пердета, столчета и каквото друго може да се сетите.
За целта всяка година от родителите се взимат между 40 и 80 лева, а на някои места стигат и до сто лева на дете. Това става „по инициатива на родителите, защото учителите нямат право да събират пари“.
Тези средства безотчетно се разпределят за посочените нужди, обикновено в присъствието на представител на родителите. Нерядко и самите родители отиват в Джъмбо, за да закупят нужните пособия за децата.
Една проста сметка показва, че ако в групата има двайсет и пет деца по 60 лева – прави 1500 лева на група. Ако в детската градина има седем групи това прави общо 10 500 лева дотация на година от страна на родителите.
Средният годишен бюджет на една детска градина е около 800 хиляди лева. На фона на това наистина смешно е да се събират от родителите дотации от по 10 хиляди лева.
Но да се върнем на родителската среща в детската градина. Сред неотложните нужди освен пастелите, се оказа, че „Дианчето отлепяло и човъркало тапетите в стаята, а останалите дружно чупели играчките“, заради което се налагало да се направи спешен ремонт.
Освен това нямало щори и слънцето безмилостно греело в очите на децата, докато госпожите неуспешно се опитвали да ги приспят.
Кой ще направи ремонта? Татковците, разбира се. С материали, закупени от тях. А майките ще почистят, може и по една баница да замесят, ще съберат парите. И така учебният процес ще върви необезпокояван.
А рекетът на родителите, той ще продължава. Това е само началото, после процедурата се повтаря в училище. Нали е за най-скъпото – децата, ще плащат, къде ще ходят? Само мир да има, а децата и госпожите да са доволни.
