Цяло лято центърът на София беше затворен, поради ремонтни дейности. И не само центъра. Да не говорим за ограничените места за паркиране, или за „опциите: за разходка на кучета и деца.
На всяко първо число се появяваше някой „отговорен“, който съобщаваше, че нещата ще се забавят, поради прогнозите на Емо Чолаков. Децата се върнаха на училище, но ремонтите продължиха. Официално дойде есента, но огражденията не падаха. Стана първи октомври и излязоха първи кадри от така очаквания ремонт на „Граф Игнатиев“.
Критиците бяха наречени „хейтъри“, а официалната позиция – „ремонтът все още не е приключил“. Но не това е най-лошото. Дори и след като замаскираме кривите плочки с повечко фуги, или позакрием плочките пред „Св. Седмочисленици“ – в стил 50 нюанса сиво и тук-там бежово за кадем – с пейки и маси на кафенета, един факт ще остане непроменен.
А именно – в проектите на градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ и градинката на Кристал, която ще си „комуникира“ визуално с тази на „Седмочисленици“, не са предвидени детски площадки, а съществуващите сега са премахнати.
Така единственото място, където живеещите в централната част на Столицата, могат да заведат децата си, да поиграят са – площадките в НДК и тази пред Народен театър „Иван Вазов“. Положението се превръща малко като с детските градини – деца има, място -не.
И после защо децата са дебели. Или защо стоят с нос в телефона.
В проектите на Столична Община има предвидени места за кафенета – все едно София не е пълна с такива, но няма място за деца.
Между другото, първоначалният проект за реконструкцията на Зона 2, в която е градинката пред „Свети Седмочисленици“ е доста по-богат и идеен. Той включва промяна на трамвайното трасе по „Граф Игнатиев“ с единичен коловоз в двете посоки, разполагане на велоалея, спиране на автомобилното движение по „Шишман“ в почивните дни и изравняване на настилката на пътното платно с тази на тротоарните площи, съвместяване на пазарите за зеленчуци и книги с кафенета, отваряне на част от двора на Шесто училище за публично ползване, изчистване на пространството от реклами, ограничители, билбордове и др.
После проектът е редактиран, а гранитните плочи в градината да сменени с бетонови мразоустойчиви елементи.
Проектът се изменя и поправя включително до пролетта на 2018 г. поради „непредвидени обстоятелства, възникнали независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия“. Поръчва се фонтан на „Славейков“ – площадът също е Зона 2, но за детски кът или зона за игра и дума не става.
На всеки минавал някога през „Седмочисленици“ му е ясно, че там играят децата от квартала, както и тези от „Шесто“ и „Седмо“ училище. Няма нужда от специално проучване и анализ, за да се установи необходимостта от вписването и на тези елементи от обществото в градската среда, както и на придружаващите ги родители или прародители .
Но сега е така. Свиквайте!
Преди ние имахме място да правим каквото си искаме. Центърът беше наш. Пред блоковете имаше достатъчно пространство да скачаме на ластик или да играем на криеница. Сега дори и това не могат да правят децата ни, защото в това гранитено поле пред „Св. Седмочисленици“ няма къде да се скрият, няма къде да се люлеят, няма и къде да се пързалят – има само плочки. Освен да ги черпим по едно кафе.
