Сега е идеалното време да научим децата да мислят екологично

| от арх. Пенка Станчева* |

Ситуацията на карантина, в която сме „хванати“ у дома, е преживяване, което е ново за всички – и възрастни, и деца. Сега е времето да се научим да виждаме и ценим простите неща и да предадем това на младите.

Колкото и да си повтаряме, че не трябва да мислим за бъдещето, че трябва да живеем в настоящето (нали това била рецептата за щастието), мисълта се изплъзва напред към дните, в които карантината е приключила. И много бързо се оказваме пред „голямото празно“. Тогава вниманието ни се завърта около децата – неизменния символ на бъдещето. Как да ги подготвим за предстоящото неизвестно? Едва ли имам еднозначен отговор, но мога да споделя мисли по тази тема. И дано се окажат полезни…

Това, което помага на нас, помага и на децата ни.

Лично аз се уча всеки ден да виждам простите неща и да ги ценя. Лишена от шума на ежедневието, си мисля за това, което приемаме за даденост – дома, храната, семейството. Моят избор в тези дни е да се фокусирам върху добрата страна на живота, върху положителните новини и да се смея на всички забавни идеи, които срещам. Затова бих подходила и към децата с чувство за хумор, на игра, и най-вече – без назидателен тон.

Бих насочила тяхното внимание към първата необходимост – храната, и да ги накарам да се замислят каква е тя, откъде идва?

Можем ли да отгледаме сами храна – да засадим, да се погрижим за растенията и да дочакаме реколтата?

Имате ли си село? Да? Чудесно. Значите знаете колко много хора са на село в момента. Още е рано, студено е, но вече всички работят в градините. И това е страхотно. Идеален момент да заведете децата и да им покажете как се създава храна.

Ако си нямате село, има градски предложения: „Горичка“, „Urban Gardening“, вероятно и други.

Градските споделени зеленчукови градини са с голяма полза – и за малки, и за големи. Контактът със земята в най-простия му вид е това, което помага и то не само в криза, но и в активното ни ежедневие. Бихме могли да потърсим този контакт с децата – на село, на терасата, дори пред входа. А защо да не поработите по двора на блока и да се погрижите за растенията в него? Да започнем от утре.

Тези дни забелязвам съвсем ясно колко и какъв боклук изхвърлям, наблюдавам всичко, което излиза от ръцете ми и се отправя към кофата.

Колко много пластмаса! Найлонче от това, кутийка от онова, бутилка, още едно найлонче, в добавка и ръкавици за еднократна употреба. Сега е моментът да разговаряме с децата за това. И да започнем да събирате разделно, в случай че още не го правим.

У нас разделното събиране на боклук още набира сила, но ако възпитаваме децата си в този дух – има надежда, че това най-после ще стане и наш траен навик. Бихме могли да разгледаме заедно с децата си примери на предмети от рециклирани материали. Голяма част от тях са грозновати и поне за мен до неотдавна тези визии бяха определящи в представите ми. Защо ли? Вероятно по причина, че хората правят разни странни неща с ненужните предмети и ги публикуват в интернет.

Но използването на ненужното може да има чудесни резултати, стига креативният потенциал на младите да се впрегне в тази посока. Една от „находките“ ми например са лампи от бутилки и сламени оплетки, дело на млади чилийски дизайнери, обединили усилия с местните занаятчии.

play-300x200

Килимите, произведени от нишки от рециклирани пластмасови бутилки в Индия, съчетават всичко, от което днешният „продукт“ се нуждае – традиция, смисъл и естетика:

meb2-300x150

Но не винаги е необходимо рециклирането да бъде извършвано на такова организирано или технологично ниво. Достатъчно е да вложим творческия си потенциал в създаването на неща, които дават нов смисъл на вече използвани вещи и отново можем да имаме успешен резултат. Например, сглобете нов стол от стария счупен. Уверявам ви, че това ще е най-ценната мебел в целия ви дом. Направете го на шега, играейки, с чувство за хумор. С вяра. И с поглед към добрата страна на живота.

И така , играейки с децата си, може би ще се окаже, че вместо ние да учим тях на нещо, те ще ни покажат как се прави, може би ще ни подскажат инструменти за „след това“.

*Текстът на арх. Пенка Станчева е създаден за „Национална мрежа за децата“ (НМД). Оригиналната публикация можете да прочетете тук.

 
 


Повече информация Виж всички