Повечето от нас обичат фрешове и натурални сокове. Особено възрастните сме израснали с идеята, че 100%-ия натурален сок в кутии, както и фрешовете от прясно изцедени плодове, са нещо като панацея за имунитета – затова ги купуваме и пием – често дори и на гладно. Съвсем нормално нашето разбиране за полезността на фреша или натуралния сок се прехвърля и върху децата ни.
Истината е, че дори да купуваме 100% сок, няма гаранция, че той е 100%-ово полезен.
С особена сила това важи за плодовите сокове, например от портокал, круша, киви, ябълка, ананас, горски плодове.
Къде е трикът? Ами колкото по-сладък е сокът – логично толкова повече захар съдържа: дори да става дума за плодова захар. Независимо, че тя се счита за полезна, защото не е изкуствена и рафинирана, когато става дума за изцеден сок или фреш уловката е в това, че при изцеждането голяма част от фибрите се премахват. А именно фибрите са тези, които забавят усвояването на плодовата захар от организма и правят плодовете полезни. Така, за разлика от съдържанието на фруктоза в целите плодове, в плодовите сокове фруктозата се превръща в „свободни захари“, които са доста калорични.
Представете си го така: в около 120 мл. плодов сок се съдържат 14 грама захар, което се равнява на около 3 чаени лъжички захар. В 180 мл сок се съдържат 18 грама захар – или малко повече от 4 чаени лъжички.
Ако това се сравни с чаша газирано, се оказва че съдържанието на захар и в двете е горе-долу сходно. А говорим за уж натурални, 100% плодови сокове, без добавена захар!
Това не са тайни и конспирации. Неслучайно СЗО (Световната здравна организация) препоръчва възрастните хора да не консумират повече от 30 г добавена захар дневно, което според тях се равнява на до 150-200 мл плодов сок.
Колкото до здравето: проучване от 2021 година, цитирано от bgonair.bg, установява, че за да се предотврати риска от диабет, е ключово консумирането на плодове, но не и на плодов сок.
Целият плод осигурява фибри чрез кожата и целулозата. Доказано е, че фибрите намаляват риска от рак на дебелото черво, понижават холестерола и спомагат за контрола на кръвното налягане. Освен това целите плодове съдържат някои витамини, които не попадат в сока. Някои ядливи влакна в кожата и пулпата се отстраняват по време на процеса на изцеждане на сока. Целият плод се консумира и по-дълго време, което води до по-бавен прием на калории, а това ще намали риска от затлъстяване.
А и вече казахме: плодовият сок съдържа повече концентрирана захар и калории в сравнение с целия плод.
Има ги дори в най-качествените пакетирани сокове, независимо какво пише на кутията. Ще познаете, че сокът не е 100%-а, както пише на кутията, по това, че отвореният сок в тетра-пак-ът често седи без да се разваля поне седмица и то извън хладилника.
Ако купите кутия ябълков сок, който е само пастьоризиран и гарантирано е 100%, на втория ден извън хладилник той започва да променя вкуса си – и всъщност да се вкисва.
Друго: естественият ябълков сок например е мътен, утаява се на дъното на бутилката или тетра-пак кутията и съвсем няма онзи търговски вид, който се докарва от уж 100%-ите ябълкови сокове на големите масови марки.
Още една опасност: не са малко случаите през последните години, както по света, така и у нас, когато в плодовите сокове са откривани следи от олово или други метали.
Последен пресен случай имаше през май месец, когато БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) спря от пазара сокове и смутита с наличие на микотоксина патулин, който причинява гадене и повръщане. Ставаше дума за широко разпространените продавани смутита „Ананас, алое и мента“, „Ябълка, киви и целина“ на търговска марка, която се брандира като изключително подходяща за деца.
Нека това бъде още една причина да бъдете особено внимателни със сокове, които не сте изцедили сами у дома.
Преди десетилетия в Източния блок, плодовият сок е бил препоръчван като средство за захранване на най-малките бебета още от няколкомесечна възраст. И до днес има по-възрастни педиатри, които препоръчват даване на плодов сок при захранването. Днес това е отречено от почти всички педиатрични практики в развитите страни, като дори се смята, че не е добре преди 1-годишна възраст или докато бебето е на кърма, изобщо да не се дават плодови сокове.
Вместо това, след като направите захранването на детето около 6-тия месец и вече сте вкарали почти всички плодове в менюто му, въведете правенето на домашно смути в блендер.
Така целият плод се смиля по-щадящо, запазва се по-голямата част от фибрите, а получената смес може да се разреди с вода, ядково или кисело мляко. Подобни напитки може да давате на детето да консумира ежедневно. По същия начин можете да добавяте ябълка, круша или друг плод блиндиран към детските пюрета. Това е напълно достатъчно за първата година и половина на детето, без да става нужда избощо да давате сокчета.
Когато поотраснат обаче, децата започват да губят интерес към плодовите пюрета. Тогава започват да посягат сами към соковете по рафтовете в магазина.
Забавните опаковки привличат децата, макар че съдържанието на напитката почти никога не е 100%-процентно. Въпрос на упорство и възпитание е да се опитвате да държите децата максимално далече от шарените, но съвсем не полезни сокове по щандовете.
За да намалите желанието им да пият вреден сок, пълен с оцветители, консерванти, аромати и добавки, се страйте децата да са винаги добре хидратирани, да не са жадни. Също така винаги носете плод с вас: ябълка, грозде, банан. Веднъж яли сладки плодове и пили достатъчно вода, интересът на децата към брандираните напитки се свежда единствено до опаковката. Насърчете ги да я разгледат внимателно, след което да върнат сока на мястото му. Ясно, че това е анти-търговска практика, но пък е полезна за здравето на най-малките…
Вижте още:
Суперхраните на есента, подходящи за подсилване на детския имунитет
