Проблемът с употребата на пластмаса в съвременния бит е огромен. Всеки може да забележи какво чудовищно количество пластмасови опаковки се събират в торбата за смет.
Дори ако си ВЪОБРАЗЯВАМЕ, че рециклираме – както правим в нашето семейство – пак става дума за един голям чувал, пълен само с пластмаса, която ВСЯКА СЕДМИЦА отива в кварталния жълт контейнер: бутилки от прясно мляко, кофички от кисело, кутии от кремове, тарелки от опаковани плодове и зеленчуци и всякакъв друг боклук – предимно опаковки.
За зла беда обаче, когато се сблъскваме с тема като производство и употреба на пластмасата – колкото по-информиран е човек – толкова по-уплашен става.
Две тревожни новини от последната седмица, свързани с излязлата от всякакви граници употреба на пластмаса в бита, само потвърждават това. И двете не намериха място в българските новинарски емисии, нито където и да е по новинарските сайтове. Затова намират място тук.
– Частици микропластмаса са открити във ВСЯКА ЕДНА ИЗСЛЕДВАНА ЧОВЕШКА ПЛАЦЕНТА, което кара изследователите да се тревожат за потенциалните последици за здравето на развиващите се зародиши.
В рамките на проучването са анализирани 62 проби от плацентарна тъкан. Най-често откриваната пластмаса в плацентата е полиетиленът, който се използва за производството на найлонови торбички и бутилки.
Второ сходно проучване установява наличието на микропластмаса във ВСИЧКИ 17 изследвани човешки артерии. Притесненията са, че частиците могат да бъдат свързани със запушването на кръвоносните съдове. Както коментират от The Guardian – неотдавна микропластмаса беше открита и в човешката кръв, както и в кърмата, което показва широко разпространено замърсяване на телата на хората.
Въздействието върху здравето все още не е известно, но в лабораторни условия е доказано, че микропластмасите увреждат човешки клетки. Възможно е частиците да попаднат в тъканите и да предизвикат възпаление, както това се случва при замърсяването на въздуха. Възможно е и химикалите в пластмасата да причинят увреждания на организма.
Според нов научен доклад РЕЦИКЛИРАНЕТО НИКОГА НЕ Е БИЛО РЕШЕНИЕ за управление на пластмасовите отпадъци и НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ. А усилията да ни накарат да повярваме в обратното са били част от внимателно обмислена и продължаваща няколко десетилетия кампания за промяна на общественото мнение и размиване на целта на производство на пластмасата – която е в ЕДНОКРАТНАТА Й употреба.
Докладът е озаглавен „Измамата с рециклирането на пластмаса“ и беше публикуван този месец от Американския център за климатична почтеност (CCI). Авторите обясняват внимателно причините, поради които рециклирането на решава проблема с прекомерното разпространение на пластмасата. И твърдят, че петролната и пластмасовата индустрии, водени от най-големите производители на планетата, знаят че обикновено рециклирането не е решение. И въпреки това са действали умишлено, промотирайки рециклирането, което реално не е особено ефективно.
Докладът обвинява най-вече големите петролни и пластмасови индустрии, които включват нефтохимически компании, техните търговски асоциации и подставени лица, които представляват техните интереси – по-конкретно се изтъкват компании като DuPont и ExxonMobil, които понастоящем са сред най-големите производители на пластмасови полимери за еднократна употреба в света.
Ако да кажем, тези новини ви се струват подвеждащи или излишно тревожни, е достатъчно да си пуснете Netflix и да гледате „Синята планета 2“ на сър Дейвид Атънбъро или просто да чуете неговото послание за пластмасата:
Но ако рециклирането на пластмасата действително не е решение на проблема, тогава какво можем да направим ние като родители?
Първо:
Ако потребителите масово намалят и умишлено започнат да избягват купуването на продукти в пластмасови опаковки, бихме могли да се надяваме на промяна. Тя трябва да дойде откъм производителите, които в следствие на свиващото се търсене, биха могли да намалят производството на изходните суровини, като така прекъснат нишката на разпространението на този евтин, нетраен, но изключително трудно разградим материал.
Хайде да сведем всичко това до няколко прости стъпки, с които да поставим началото на поне частичното елиминиране на пластмасата ни от нашия личен бит.
А може би и да посочим рисковете от използването на пластмаса на децата ни с цел ранна промяна на тяхното мислене – от консуматорско към действено и загрижено за планетата.
90% от пластмасовите продукти са предназначени за еднократна употреба: пластмасови сламки, чаши, чинийки, вилички, ножчета, торбички за пазар, чашки за кафе. Заместете всички тях и им намерете алтернативи. Например, винаги като ходим на пазар, може да си носим собствена торба за многократна употреба. Можем да се снабдим със сгъваема чашка за многократна употреба в чантата или в джоба, в която да даваме да ни сипват кафе или чай, когато сме на път. А що се отнася до малките найлонови торбички за еднократна употреба, в които слагаме плодовете и зеленчуците в супермаркетите – прекомерното им използване също е излишно. Ако все пак купувате плодове и зеленчуци от супермаркета и ги слагате в такива торбички, се уверете, че най-малкото ще ги използвате повторно – например за събиране на малки битови отпадъци.
Светът на детските играчки днес е напълно и изцяло пластмасов. И това е обикновено евтина и много чуплива пластмаса. Вместо да залагаме на огромно количество най-разнообразни евтини играчки, нека изберем друго за децата ни: значително по-малко играчки, но изработени от по-качествени материали, по възможност от дърво, метал, плат, гума.
Вижте още:
Необходима ни е вода за път? Решението е лесно и екологично: нека използваме стъклени, гумени или алуминиеви шишета. Ако ни се струват тежки, има и такива, направени от специални екологични материали за многократна употреба – например шишето, създадено от българския дизайнерски бранд на Радина и Петър DiFold, които вече се радват на световен успех.
В това има голям смисъл – около 20 милиарда пластмасови бутилки всяка година се озовават на сметищата по света. А ако можем да пием вода от чешмата, нужно ли е да купуваме минерална такава?
Вижте още:
В бутилираната вода има 100 пъти повече пластмаса от известното досега
И сладки неща, които не са в пластмасови опаковки. И изобщо да се научим да избягваме максимално пластмасовите опаковки, които придават по-търговски вид на продукта, но в 95% от случаите са напълно ненужни. И крайно неекологични.
Дори да са пластмасови. Ако са от по-стабилна пластмаса, можем да ги използваме многократно и така ще спестим много на себе си и на природата. А ако трябва да пакетираме собствената си храна, също е добре да използваме стъклени, хартиени или алуминиеви съдове.
…
Да, тези стъпки действително са прекалено малки, за да се ограничи разпространението на пластмаса в околната среда. А вече навярно е и твърде късно.
Оказва се, че микропластмасата – миниатюрните частици разпадната пластмаса са не само твърде много и навсякъде (включително в проби, взети от снега на Северния полюс), но и са твърде разнородни. Ето повече в това видео на DW:
И все пак какви са нашите възможности да се изправим пред огромната индустрия и да се опитаме да променим нещата? Ако не опитаме, никога няма да разберем.
Вижте още:
