В най-широкото си определение обучението за сън може да се отнася до всяка стратегия, използвана от родителите, за да насърчат бебетата си да спят през нощта. Може да бъде просто – като да прилагат конкретна нощна рутина или да разпознават сигналите, че на бебето вече му се спи. Съществува и една дискусионна и противоречива стратегия от обучението за сън – да се насърчава бебето да се приспи само, без родителска помощ и намеса, включително когат се буди през нощта, чрез ограничаване и промяна на родителската реакция в посока „да го оставиш да се нареве“. Това означава, че родителят може да присъства, но се въздържа да вдига или кърми бебето, за да го успокои физически. Може да включва зададени интервали от време, когато бебето остава само, след които родителят вече се появява. Или генерално оставя бебето само и затваря вратата. Всяка от потенциалните разновидности на подхода обаче включва бебето да бъде оставено да плаче само.
В световен мащаб идеята за „обучение“ на бебета да спят сами и без помощ е всъщност необичайна.
Единствено в Северна Америка, Австралия и части от Европа някои семейства са привърженици на техниката. Особено изкусително е да опиташ, когато прекъсването на нощния сън започне да влияе на благосъстоянието на цялото семейство – например лошият сън на бебето повлиява на физическото и психическото здраве на майката. Около 60% от книгите със съвети за ранно детско развитие съдържат някаква форма на препоръки за оставяне на бебето да се наплаче.
Дебатът за това дали родителите трябва да оставят плачещото бебе да се успокои само или да се притичат на помощ, съществува и в науката, а не само между родителите, изповядващи различни философии на отглеждане на дете.
Теорията за привързаността предполага, че родителите трябва да успокояват бебетата си проактивно, а поддръжниците ѝ твърдят, че оставянето на бебетата да плачат дълго може да има странични ефекти и негативни емоционални последици, включително увреждане на връзката между родител и дете и повишаване на нивата на стрес на бебето. Други обаче защитават тезата, че вдигането и люлеенето на бебето засилва плача и че родителите трябва да го оставят на мира.
Според изследователи, провели проучване през 2020 г., оставянето на бебетата да плачат не оказва влияние върху поведенческото им развитие или привързаността им към майка им, но може да им помогне да развият самоконтрол. Професор Дитер Волке, съавтор на изследването от Университета на Уоруик, обяснява, че констатациите показват, че родителите не трябва да се тревожат твърде много за това кой подход да изберат. Ейми Браун, професор по детско обществено здраве в университета Суонзи, която не е участвала в изследването, обаше предупреждава, че то трябва да се третира с повишено внимание. Малко майки в проучването са оставяли бебетата си да плачат често, преди да са навършили 18 месеца, пояснява тя, и проучването не взима предвид колко дълго родителите оставят детето си или дали те самите го намират за полезно. Според нея то не доказва, че контролираният плач е полезен, нито пък обръща внимание колко тревножно е за майките, че бебето им плаче.
Реално проучването на Университета на Уоруик проследява 178 бебета и техните майки в Обединеното кралство от раждането до 18 месеца. Майките са помолени да попълнят въпросници, за да докладват колко често са оставяли бебето си да се „наплаче“ в няколко различни периода: малко след раждането и на три месеца, шест месеца и 18 месеца. Те също са попитани колко често и колко дълго детето им плаче в различни моменти от деня във всеки от съответвните периоди.
На възрастите от три и от 18 месеца екипът изследва колко чувствителна е майката към своето бебе, използвайки видеозаписани взаимодействия на динамиката в общуването им, а на 18 месеца вече оценява и поведенческото развитие и привързаността на самото дете към майката. Учените установяват, че майките рядко оставят бебето си да плаче като новородено, но практиката става все по-разпространена с израстването, като около две трети от майките позволяват на бебето да плаче понякога или често, когато е на възраст 18 месеца. Това, добавят изследователите, изглежда носи ползи, отбелязвайки, че децата, оставени да плачат понякога като новородени, плачат за по-кратки периоди, когато са на 18 месеца. Екипът стига до извода, че практиката изглежда не причинява вреда. Не се наблюдава отрицателно въздействие върху нивото на привързаност между майката и детето, чувствителността на майката или поведенческото развитие на детето на 18 месеца, като последното се оценява чрез комбинация от техники, включително въпросник, попълнен от родителя, доклад на психолог и наблюдение на игрите между бебето и майката.
Авторите на изследването препоръчват комбиниран подход – нито да се реагира незабавно на детския плач, нито да се оставя бебето да плаче с часове.
Според Волке, откритията предполагат, че родителите интуитивно знаят как най-добре да реагират на своето бебе и както те, така и детето, се адаптират с течение на времето. Той също така отбелязва, че изследването не означава, че родителите трябва просто да игнорират плачещо бебе, особено в ранна възраст. Плачът е единственият начин за комуникация на бебето, например за глад, несигурност, болки и всички други негативни преживявания. Грижещите се за деца трябва да откликват на плача. Оставянето на бебето да поплаче за няколко минути обаче може да е полезно, уточнява той, особено ако не е време за хранене. Тогава деца могат да се научат как да се самоуспокояват.
Проучването действително има ограничения, най-вече това, че разчита на съобщения за плач, а не на пряко наблюдение. То не установява с категоричност причинно-следствена връзка между оставянето на детето да плаче и по-кратките последващи периоди на плач. Волке обръща внимание, че поради твърдите антагонистични позиции на родителите по темата, не би било възможно да се проведе клинично изпитване на принципа на случайния подбор.
Д-р Шарлот Феърклот, експерт по родителство от Лондонския университетски колеж, потвърждава, че въпросът около оставянето на бебето да се наплаче е много противоречив. Разглежданото проучване е успокояващо за много родители, които са използвали този подход с бебетата си при обучението им за сън. Както предполагат авторите на изследването, трябва да се гласува по-голямо доверие на родителите да намерят подход, който е подходящ за тях и техните семейства. Стивън Скот, професор по детско здраве и поведение в Кралския колеж, отбелязва, че редица проучвания са показали, че прекалено обгрижваните деца може да станат нестабилни и неуверени и да развият трудности по-късно в живота. Той също така споделя, че по-новите открития, свързани с детския плач и заспиването, имат смисъл от еволюционна гледна точка. Много малко вероятно е в джунглата, когато хората са на ло и живеят в пещери, дете, оставено да плаче за малко, след това да бъде увредено от плача, продължава Скот. Това просто не би довело до много издръжлив вид, а въпреки всичко ние, хората, сме невероятно издръжливи.
Вижте още:
