Децата, растящи в нестабилни домакинства, показват значително по-лоша функция на когнитивните процеси и по- слаб контрол върху поведението си, сочи проучване, проведено от екипа на семейния терапевт Криста Андрюс и публикувано в BMC Psychology. Ефектът е обусловен от по-ниската отзивчивост на родителите им.
Когнитивните функции започват да се развиват в ранна детска възраст, като помагат за насочването на мисловните процеси, емоциите и поведението на децата. Тези функции включват самостоятелността им, концентрацията, когнитивната им гъвкавост и работната памет.
Всички изброени процеси са силно податливи на околни влияния, от което следва, че неблагоприятната заобикаляща среда в детството може да повлияе на тяхното развитие.
Криста Андрюс изследва деца в детската градина и търси връзка между отзивчивостта на родителите и техните способности, за да потвърди хипотезата си, че по-хаочитните домакинства благоприятстват хармоничното развитие и градивните отношения между родител и дете по-слабо.
Финално участва извадка от 128 деца заедно с техните майки. Средната възраст на децата е пет години, а майките им са или женени, или живеещи в съвместно съжителство. Експертите посещават домовете на семействата и провеждат подробни двучасови анкети за промените в дома. Например: колко пъти детето се е местило в различен дом през последната година, имало ли е развод в семейството, или промяна в интимната връзка на майката, дали тя самата страда от депресивни сипмтоми.
Както майките, така и децата изпълняват набор от задачи, чрез които се измерват различни аспекти на тяхната когнитивна функция – внимание, концентрация, когнитивна гъвкавост, работна памет. Изследователите заснемат епизоди от общуването между родителя и детето и проследяват честотата на използване на думи, свързани с нестабилност, хаос и дезорганизация. Те кодират също така и поведението на майката при взаимодействие с детето – доколко тя проявява отзивчивост.
Откриват пряка връзка между отзивчивостта на родителя и резултатите от когнитивните задачи, поставени на децата. В противовес на това, хаосът, обусловен от два фактора – честите промени в домакинството и вербализирането на нестабилното състояние посредством думите, използвани от майката – показват негативно влияние върху родителската отзивчивост и съответно върху резултатите на детето.
Оказва се, че децата от „хаотични“ домове имат по-малко отзивчиви майки и когнитивните им процеси са по-слабо развити.
Експертите анализират и двете измерения на хаоса в домакинството поотделно и установяват, че нестабилността влияе както пряко върху децата, така и пряко върху техните майки, а чрез тях – опосредено отново върху децата.
Нестабилният дом може да бъде особено въздействащ, защото изисква родителите да се приспособят към променящата се среда, оставяйки им по-малко енергия и фокус да общуват с децата си и да им оказват подкрепа. Авторите на изследването предполагат, че нестабилното домакинство може също да накара и самите деца да се отдръпнат или да се почувстват безпомощни, което може съответно да ограничи шансовете им да участват в тези положителни форми на общуване, които са необходими за подхранване на функционирането на когнитивните им процеси.
Експертите планират повторни и по-задълбочени проучвания по темата, за да установят потенциални цели за положителна интервенция в подобни домакинства и насърчаване на по-здравословни за децата и родителите им модели. Андрюс и нейнният екип отбелязват, че едно бъдещо изследване трябва да оцени мащабите на причинно-следствените връзки и да анализира възможните кумулативни ефекти от нестабилността в дома.
Вижте още:
