Неграмотните деца може би си имат неграмотни възрастни

| от Слави Искренов |

Едно от уменията, характерни за кой да е възрастен, за разлика от всяко едно дете, е умението да се възмущава. А една от безбройните посоки, в които това възмущение се излива, са самите деца и тяхната образованост. По-точно – тяхната необразованост. Може да се стигне и до упреци към образователната система, към ниската култура и незнанията на много от учителите и т.н. Но една от най-лесните мишени за дуднене и мрънкане е неграмотността на децата и младежите. Как са се появили нови думи като „незнам“, „лекър“, „омирам“, „очилище“ и „пумяр“, как буквата „й“ по малоумен начин се ползва в множествено число, а пък от тормоза над запетайките и пълните членове, както и от писането на „латински“ направо ни призлява. Ами да, толкова е паднало нивото на учениците, толкова не четат, че бъдещето на нацията явно ще е сбор от плоскоземци, идиоти и тъпунгери.

Добре обаче защо пък ние, порасналите, ние, грамотните, образованите, кръглоземците изпростяхме така? Особено в социалните мрежи и изобщо в интернет. На практика, никой не смята себе си за тъп и прост – по тоя признак значи би трябвало на теория да сме умен народ. Но пак на практика всеки мисли много от другите за доста неграмотни и глуповати. По тая логика следва различен извод. Разбира се, и двата подхода са счупени. Но мисля, че няма да сгреша, ако напиша, че е добре първо да се видим нас си, възрастните, какви ги вършим (в случая – пишем) във виртуалния свят и тогава да се вглеждаме в крехката грамотност на децата. Та ето как изглежда, че се отнасяме ние, големите, към собствената си грамотност в интернет:

Да пишем неграмотно е забавно

Ей така да се полигавим, да тайпнем нещо неправилно, ама нарочно, да ни е смешничко, като си го гледаме и като ни го четат другите. Ценно ни е да се позасмеем на нарочните „всеки сам си преценя“, „убаф“, „вишу“, „копувам“, „медий“ и всичките им други „преателчета“.

Да пишем неграмотно е ама наистина много забавно!

И затова следваме страници като на Котаракът Румен, Иванка Курвоазие, Спиндерман… Шерваме постове, коментираме, напреварайки се да го правим в техния стил и „ривем“ над резултата.

Като пишем неграмотно, иронизираме неграмотните

Подиграваме им се. Пишейки неграмотно. Брей, че яко. Е, ако попаднем на непознати и не ни схващат мотивите, може да ни се наложи да обясним, че това е умишлено и не сме тъпи.

„Бързам, нямам време“

Ами да, в този „забързан свят“, в който развиваме умения да четем по диагонал и много да не се фокусираме, за да не губим ценен ресурс, откъде да имаме време пък да пишем грамотно. Пляскаме го там в пост, коментар, съобщение. Кво ще го преглеждаме и ще го поправяме. Пък ако нещо прекалим – ще обвиним аутокоректа. А и другите все ще ни разберат.

Ами да, важното е да ни разберат

Дори и да сме неграмотни, а не просто защото без да искаме, сме писали граматически и пунктуационни глупотевини, ще разчитаме, че хората ще ни разберат. Трябва да ни хванат смисъла, щом и ние си го схващаме. А освен това приказката за мухата, която се изакала на смъртната присъда и спасила човека, е доста тъпа и старовремска.

Не сме в час по български

Ами да, ние сме в социална мрежа, как ни дразнят тия, които ни правят забележки, че сме сгрешили или че не ни се разбира (като не разбират, май те са тъпаците, хаха!). Пък и защо си мислят, че аз като го напиша с грешки, не може да ми е важен и умен смисълът! Просто трябва хората да вярват, че не съм написал глупости и да положат усилие да вникнат през неграмотния ми текст и ще схванат мъдростта в него!

Аз поне така ги виждам нещата с неграмотността. И май приемаме, че децата не ни виждат как се представяме в това отношение. Те може и да не разбират, че пишем неграмотно, но просто ще правят като нас и ще се чудят какво искаме после от тях.

Вижте още:

„Тате, този ли с мустаците ли е много дебел селянин?“

 
 


Повече информация Виж всички