(Не)видимата болка на децата по време на пандемия

| от MamaMia |

Пандемията от COVID-19 афектира всеки един от нас различно. Ако ние, възрастните, сме изгубили например бизнесa си, спокойствието си, перфектното си здраве, или част от свободите си да се наслаждаваме на живота, може да сме забравили да погледнем ситуацията от перспективата на най-малките. А те губят едни от най-веселите и хубави години от живота си безвъзвратно в ситуация на несигурност и принудително усамотение.

Продължителният стрес, страхът, скръбта и социалната изолация, провокирани от пандемията, тежат особено силно върху децата и тийнейджърите. За много от тях е трудно да се справят емоционално с продължаващата вече две години ситуация. Особено предвид факта, че не е сигурно дали и кога ще се върнем отново към нормалния си ритъм на живот.

По данни на УНИЦЕФ голям брой деца и младежи, включително в България, се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции.

Пандемията от COVID-19, социалната изолация, нарушения учебен процес, заедно с безпокойството за семейните доходи и здравето, карат много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си.

По думите на председателя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) д-р Елеонора Лилова по време на онлайн заседание на Съвета на децата към агенцията „все още не се обръща достатъчно внимание на психичното здраве на децата”. Изключително важно е да знаем как се чувстват подрастващите, кое ги натъжава, какво правят, когато са тъжни, допълва д-р Лилова.

Тя обяснява още, че самите деца се вълнуват от проблема. „За съжаление голям брой деца и младежи се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции, а пандемията от COVID-19, социалната изолация и нарушения учебен процес обостриха кризата сред подрастващите.“

Националната кампания и платформа за подкрепа на психичното здраве на децата и младежите „Отвъд усмивките. Как си всъщност?”, представена от УНИЦЕФ България пред Съвета на децата, адресира именно този проблем.

Снимка: УНИЦЕФ България

Резултатите от допитване на УНИЦЕФ, проведено на платформата U-Report България, показват, че причината тийнейджърите у нас да не търсят професионална помощ при негативни емоционални преживявания най-често е  тревожност или срам.

Така е при цели 63% от тях.  Други 17% изобщо не знаят къде да потърсят помощ. За да се справят, 41% от младите хора се опитват да игнорират преживяванията си. Около една трета от децата прибягват до негативни практики, които вредят на здравето им.

Данните, че българските тийнейджъри са първи сред своите връстници в Европа по употреба на цигари и канабис, консумация на алкохол и ранно начало на сексуалния живот, също будят тревога. Според членовете на Съвета на децата е необходимо от много малки да имат информация колко опасно може да е това и как може да повлияе.

УНИЦЕФ България и ДАЗД ще си сътрудничат още по-тясно, за да се чува гласът на децата, за да се намират решения на въпросите им, категорични са д-р Лилова и представителя на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн. За целта предстои подписването на Работен план между ДАЗД и УНИЦЕФ.

На глобалната младежка платформа на УНИЦЕФ, U-Report, представена по време на заседанието, всяко дете и млад човек на възраст от 14 до 29 години вече може да даде мнението си по различни теми и да получава ценна информация.

Ключово е обаче подкрепата спрямо децата да започва у дома. Родителят може първи да разпознае сигналите, че детето му страда психически. Ето как:

Поканете детето си да говори за това как се чувства, съветва Американската академия по педиатрия.

Чувството на депресия, безнадеждност, тревожност и гняв може да е нормална реакция на стрес. Въпреки това, ако тези емоции са постоянни и завладяващи, или ако влияят на нормалните способности и концентрация у детето, това е знак, че то се нуждае от повече подкрепа в това трудно време. Имайте предвид, че по-малките деца може да не знаят как да говорят за тези чувства, но да показват промени в развитието или поведението си. Междувременно тийнейджърите и младите хора може да се опитат да скрият чувствата си, защото не искат да притесняват другите.

Признаците на стрес и проблеми с психичното здраве не са еднакви за всяко дете или тийнейджър, но има някои общи симптоми.

Бебетата и малките деца може да претърпят застой или регресия в уменията и етапите в развитието. Те могат също да страдат от повишена раздразнителност, да се стряскат и плачат по-често и да бъдат по-трудни за утешаване. Появяват се и проблеми със заспиването или по-чести събуждания през нощта. Други възможни признаци са проблеми с храненето като гадене и повръщане, оплаквания от болки в стомаха. Настъпват и промени в честотата на ходене до тоалетна.

Когато трябва да се отделят от семейството си, дори и за кратко, малките деца, при които е налице проблем, проявяват особена тревожност. Страхуват се да излизат от дома и избягват нови запознанства и контакти.

Тийнейджърите могат да покажат признаци на дистрес със симптоми като необичайни промени в настроението, трайна раздразнителност, чувство на безнадеждност или ярост и чести конфликти с приятели и семейство.

Честотата на социалните им контакти и занимания се променя. Например, ако вашият екстровертен тийнейджър спре да прекарва време с приятелите си, дори и в чата, това може да е причина за безпокойство. Вашето дете, което обича музиката, изведнъж престава да практикува китара? Отказва се от отборния спорт, който мотивирано е тренирало? Вероятно има повод да се тревожите.

По-трудното заспиване, рязкото покачване или загуба на апетит, драстичните промени в теглото, както и проблемите с паметта или концентрацията също сигнализират, че може би подрастващото ви дете се нуждае от помощ. По-рисковото поведение, употребата на алкохол или наркотици или суицидните мисли алармират за незабавна нужда от подкрепа и намеса.

Децата, юношите и семействата, които са преживели загубата на любим човек поради COVID-19, са изложени на повишен риск от проблеми с психичното здраве и може да се нуждаят от специално внимание и професионално консултиране, за да управляват загубата и скръбта си.

Разбира се, има начин родителят да помогне.

Общувайте с детето си постоянно, питайте го как се чувства и му напомняйте, че сте там, за да говорите, когато то е готово това. Някои деца или подрастващи може да се нуждаят от повече време и пространство, за да изразят чувствата си. Може да е необходим деликатен подход или сближаване чрез съвместни дейности като рисуване, готвене, спорт, за да изразят децата себе си, да разпуснат стреса и да почувстват близост с родителя. Други може просто да предпочитат един напълно директен и откровен разговор.

Родителите задават тона в семейството.

Изразяването на крайна обреченост или страх може да засегне децата. Може да бъде предизвикателство да останете позитивни, особено ако се борите със собствения си стрес. Но се опитайте да предавате последователни положителни послания.

Помага да отделите време, за да се грижите и за себе си, и да потърсите подкрепата, от която може да се нуждаете за собственото си психично здраве.

Практикуването на медитация, йога или стречинг могат да помогнат на цялото семейство да изгради умения за справяне със стреса и тревогата. Изградете време за почивка за цялото семейство, за да разпуснете, да се насладите на следобедна дрямка, хубав филм, вкусно ястие, бордова игра, или просто да прекарате време заедно.

И не подценявайте нуждата да потърсите помощ от специалист, ако забелязвате продължителни тревожни сигнали.

Вижте още:

Как по-лесно да преживееш изолацията, ако си тинейджър

 
 


Повече информация Виж всички