Когато бях в гимназия, в класа ми се записа нов ученик от друг град. Той говореше на нетипичен за нас диалект и не познаваше никого в училище. Притеснявах се, че първите му дни ще са ужасни и ще му е трудно да се впише в следващите няколко седмици, никак не ми се искаше да съм на негово място. Е, не бях права!
Представете си изненадата ми, когато пичът уверено влезе в класната стая, представи се на на всички останали с усмивка и след това ин показа видео какви баскетболни техники са отработили с предишните му съученници! Какво имаше у него, което го направи толкова различен от другите нови ученици, които е имало в училище, които обикновено се опитваха да се скрият в продължение на месец? Такава беше и собствената ми представа как ще се държа, ако трябва да сменя гимназия, преместването в друг град май се класираше като най-ужасният ми социален страх.
Сега си давам сметка откъде идваше разликата – той умееше да се адаптира към промени. И самооценката и доброто му настроение идваха оттам. До края на първия си ден той вече се сприятели и знаеше разни вътрешни шеги от местния ни жаргон.
Едно от най-ценните умения, които родителят може да предаде на детето си тийнейджър, е го научи как да се адаптира към промяната. Когато тийнейджърите израстват, те стават по-независими и се сблъскват с повече предизвикателства. На по-късен етап, в работата си като доброволец с деца и тийнейджъри се уверих, че способността на вашия тийнейджър да се адаптира към големи и малки промени е съществена част от бъдещия му успех. Адаптивността и гъвкавостта им помагаа да се движат през живота с по-малко стрес и повече увереност. Те са сед меките умения, които някой ден ще им бъдат толкова важни и за спечелване на желаната работна позиция.
Ето ги и трите стъпки от адаптацията, които ще бъдат от полза на тийнейджъра още в училище и социалната му среда:
Приемането.
Приемете, че промяната е неизбежна и не е непременно нещо лошо. Склонни сме да се съпротивляваме на всичко, което не разбираме или каквото не ни харесва. В един момент обаче трябва да приемем, че промяната ще се случи и трябва да поемем контрол върху своите мисли и чувства по повод нея. Да, приемането може да бъде трудно, но добрата новина е, че това също е активен процес, който може да се култивира. Можете да помогнете на вашия тийнейджър, като предлагате насърчение и подкрепа винаги, когато забележите, че се противопоставя на промяната. Напомнете му, че е разбираемо да изпитва тези чувства. Помогнете му да разбере как съпротивата му се отразява на преживяването му от тази промяна. Предложи начини да преминете заедно през тази съпротива по-бързо, за да може да върне фокуса си към други, по-продуктивни занимания.
Възможностите.
Търсете съвместно възможностите, които съпътстват промяната. Промяната може да е трудна, но не винаги е лоша в генерален план. Макар че може да не ни харесва защо се случва промяна, обикновено след нея се разкриват нови възможности. Можете да помогнете на своя тийнейджър да търси тези възможности, като ги насочите да търсят положителните страни от случващото се. Например, ако семейството ви се мести в нов град и затова той започва ново училище, вместо да се съсредоточите върху негативните аспекти (като това, че не познава никого и трябва да създава нови приятели), насърчете вашия тийнейджър да мисли за пространството, което сега има, за да разпери крилата си , свободата им да се среща с нови хора и възможностите да опита нови и различни активности.
Планирането.
Създайте план как да се справите с тези промени. По-лесно е да преодоляваме препятствията и предизвикателствата, ако сме подготвени. Планът за действие ни дава усещане за контрол и сигурност. Това ни предпазва от опасността да се чувстваме претоварени и стресирани. Можете да помогнете на вашия тийнейджър да създаде план за това как ще се справи с промените, пред които е изправен. Насърчете го да измисли поне два начина за подход към всяка ситуация.
План Б може да е полезен! Освен това, помогнете му да измисли какво може да се обърка, за да знае за какво да внимава и да е подготвен, за да не го приема драматично, ако най-лошият му сценарий се сбъдне. Разбира се, не можете да защитите вашия тийнейджър от всички житейски предизвикателства, но като го научите на тези три принципа – приемане, възможности и планиране – ще му помогнете да стане по-уверен и изобретателен, за да може да приеме промяната и да търси възможности в ситуации, които другите могат да видят като пречка.
Вижте още:
Живот с тийнейджър – постоянна буря в чаша вода
