Над 70% от българските младежи са съгласни с расистки твърдения

| от Mamamia |

Резултатите от ново изследване показват, че в България съществува застрашителна враждебност от страна на младите хора към ромите и мигрантите.

Над 70% от младежите подкрепят твърдения, представящи ромите като заплаха за българското население и призоваващи за действие срещу тях, включително със сила.

В същото време близо 64% от младежите са съгласни, че мигрантите трябва да бъдат спрени да влизат в страната на всяка цена.

Данните са от национално проучване, осъществено в средата на 2019 година лице в лице с над 1000 младежи на възраст от 14 до 19 г. от цялата страна.

Изследването е проведено от Центъра за изследване на демокрацията в рамките на комуникационната кампания „Намери друг начин“, която има за цел да насърчи критичното мислене и гражданската активност сред младите хора.

Проучването има за цел да идентифицира влиянието на крайните послания и действия (онлайн и офлайн) при формирането на мнение сред младите хора в България. Друга цел е и да се определи до каква степен младото поколение е било подложено на послания, приканващи към агресия и омраза срещу определени обществени групи.

Обезпокоително високият процент ясно показва високо равнище на дистанцираност и враждебност от страна на мнозинството млади хора към ромите и липса на толерантност, предизвикана от стереотипите в обществото.

Мигрантите също са възприемани като обществена заплаха, въпреки че бежанската криза практически отшумя и присъствието им в страната е повече от незначително. Но от проведеното проучване става ясно, че антимигрантски настроения продължават да се проявяват от голяма част от младите хора.

С много от враждебните и насаждащи омраза стереотипи младежите се сблъскват в онлайн средата, която често е единственият им източник на информация и на която те избират да се доверят.

В ситуация на пандемия и домашна изолация, тази анонимна комуникация и целенасочена дезинформираност се засилват и много от децата нямат необходимите инструменти, за да се справят с заливащата ги пропаганда по ключови за обществото теми.

„Данните показват, че пасивното излагане в интернет на враждебни послания срещу определени социални групи, както и безкритичното им приемане от младите, е пряко свързано с нормализиране на насилието и агресията като допустими действия за разрешаване на социални конфликти“, коментира Росица Джекова, Директор Програма Сигурност, Център за изследване на демокрацията.

„Отсъствието на масови програми по медийна грамотност в училищата само утежнява ситуацията, тъй като у младите липсва базова култура за критично отсяване на медийното съдържание.

Призивите към крайни действия се оказват особено примамливи за онези младежи, които макар и малка група на фона на преобладаващата липса на гражданска ангажираност у младите, все пак търсят начин да изразят недоволство“.

„Намери друг начин“ е разработена в подкрепа на политиките на Европейската комисия (ЕК), които имат за цел да гарантират икономическия, културния и социалния растеж на страните от Европейския съюз. Кампанията се финансира по Програма за овластяване на гражданското общество към Фонд „Вътрешна сигурност“ на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на ЕК и ще продължи през 2020 година. Изпълнител на „Намери друг начин“ е комуникационна агенция Intelday Solutions в партньорство с Център за изследване на демокрацията и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.

„Намери друг начин“ достига до младата аудитория и чрез поредица от видеа и оригинално съдържание в социалните медии.

Първото видео на проекта включва добре познатите на всички инфлуенсъри Павел Колев, Христо Стефанов (Ицака), актьорът и журналист Стефан Попов-Чефо, както и певицата Прея.

В него, заедно с младежи, които попадат в таргет групата на кампанията, известните лица реагират на избрани негативни коментари в медиите и социалните мрежи и споделят своето мнение дали това е редно и какво според тях провокира анонимната липса на толерантност и често откровено изкривяване на фактите с цел постигане на користни цели.

Повече за кампанията можете да намерите в профилите на инфлуенсърите в социалните медии, както и на официалните канали на кампанията – сайт, Facebook страница, Instagram профил и YouTube канал.