Ах, колко отвратително! Така нареченият две-три годишен „тодлер“ дъвче храната и после я плюе… Постоянно прави това!
Много родители побесняват, когато видят как храната излиза на малки парченца от устата на детето, придружена от странна физиономия. Още по-вбесяващото е, че плюенето се прави без никаква привидна причина и се случва дори при любими храни или неща, които детето току-що е яло без никакви възражения. Знаете, че яденето не е нито прекалено горещо, нито прекалено студено… нито прекалено безвкусно – нали и вие ядете от същото! Тогава какво, ПО ДЯВОЛИТЕ, се случва с това дете?!?
Обикновено това е период от развитието на детето, който не продължава дълго и е напълно възможно да отшуми, без дори да ви направи кой знае какво впечатление.
Но защо две-три годишните толкова много обичат да дъвчат храната и после да я изплюват… И понякога пак да я вземат, за да си додъвчат???
Специалистите обясняват, че две-три годишните деца все още се учат да координират устните, езика и челюстите си. За много кратко време те трябва да овладеят процеса на хранене, който не е чак толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед. Трябва да се научат да дъвчат и да преглъщат, а и да различават вкусове и миризми. Но е важно да се научат и да плюят – колкото и да е неприятно това за родителите и околните.
А целият процес може да включва дъвчене, плюене, гледане на изплютото, после слагането му в устата и дъвченето му още малко. И най-накрая – поглъщането. А може да има и отново плюене. И отново поглъщане, или не – според интереса на детето.
Понякога децата се учат визуално и наистина искат да видят как изглежда сдъвканата храна, затова я плюят в чинията. Друг път искат да видят дали са я сдъвкали достатъчно добре, преди да я глътнат. Друга причина за плюенето е да искат да усвоят колко голяма хапка трябва да поемат и колко хапки е добре да слагат една след друга. Може да се питат колко пъти трябва да я сдъвчат, за да е готова за поглъщане. Или пък как точно да преместят храната от едната страна на устата си в другата.
Случва се децата да плюят и защото са погълнали твърде голяма хапка.
Те решават, че ще изплюят, за да започнат наново да дъвчат. Ако пък са хапнали нещо твърде трудно за сдъвкване, е възможно да го изплюят, просто защото са се уморили.
Според наблюдения на педиатри и родители, плюенето се случва най-често, когато се яде месо. То изисква много повече дъвчене, отколкото храните, с които обикновено наскоро проялите деца са свикнали.
– Осъзнават, че са се наяли, но това се случва, докато устата им е още пълна.
– Растат им зъби и им става дискомфортно или болезнено да дъвчат.
– Ядат храна, която изисква смилане и раздробяване на парченца със зъбите, но това е умение, което се развива най-рано след 3-годишна възраст.
– Най-често малките деца плюят месо, твърди зеленчуци, например моркови, или грозде.
– Могат да изплюят и защото все още не могат да обяснят, че предпочитат нещо друго са ядене.
– Искат да изучат храната, но все още не искат да я преглътнат.
– Възможно е да го правят и нарочно, за да реагирате. Нужно им е вашето внимание и вече са разбрали, че плюенето винаги въздейства… дори чрез забележка или каране.
Имайте предвид, че плюенето на храна съвсем не означава, че яденето не се харесва на детето, дори да е за първи път. По-скоро означава, че детето все още се учи да овладее техниката на преглъщане точно на този вид храна.
Според педиатрите, за да заключите напълно, че дадена храна не се харесва на детето, е необходимо то да я опита минимум 12 пъти, а понякога дори 20. Ако и на 20-ия път показва, че не му харесва, то вероятно наистина не е неговия вкус. Или поне не все още.
Вижте още:
Макар и да е нормално за развитието на дъвкателните способности, особено на децата около 2-годишната им възраст, вероятно сте видели, че плюенето е започнало още при поемането на първите твърди храни, които сте им дали след захранването. Очаквайте да видите плюене и доста по-късно – особено ако продължават да растат зъби или пък ако детето е болно.
Помнете, че плюенето на сдъвкана храна е напълно нормално и вместо да се дразните, разберете, че е много по-добре да изплюе, това което дъвче, вместо да се задави с някоя по-голяма хапка или с нещо, което е недодъвкано.
Оставете детето спокойно да изучава видовете храна, дори това да означава непрестанно плюене.
Когато се „обучат“ достатъчно, децата престават да плюят.
Вижте още:
Използвайте сигурната среда на дома и дайте пространство на тодлера да експериментира с яденето, като се опитате да не му се карате (много), дори наоколо да стане кочина.
А ако желаете да прекрати навика си да плюе, възможно най-бързо – най-ефективният начин е да не му обръщате внимание. Обикновено децата плюят, след което връщат храната обратно в устата. Направете се, че не сте забелязали.
Според педиатрите, специалисти по храненето при децата, проблем може да има единствено, ако сдъвканата храна се изплюе и после не се връща в устата и това се превърне в постоянен навик. Това поведение може да е свързано с негативни мисли около процеса на хранене. А ако се тревожите, че детето не се храни достатъчно, защото плюе твърде много храна, говорете с вашия педиатър, особено ако това се случва по времето, когато се преминава от меки към твърди храни. Може да се окаже, че има проблем с ездата на езика, например.
Но в по-голямата част от случаите – няма причина за паника.
Няма причина и за наказание, заради този навик. Точно както и при хвърлянето на играчки, така и при плюенето на храна, е по-добре да не реагирате прекомерно или въобще. Това е единственият начин тези неприятни изпълнения, типични за малките деца, да се случват по-рядко.
Вижте още:
