10-те най-отвратителни храни за децата

| от Владимир Вълков |

 

Когато децата ми бяха по-малки, се хранеха чудно – от бебета до към 3-4-годишни харесваха всичко и каквото и да им сервираш, си го изяждаха с апетит. Ако искате вярвайте – яли са дори от глава суров лук и срязан на две лимон. Само бях чувал за деца, които плюят храната или изобщо я отказват твърдо и мълчаливо (или пък с бясно търкаляне по пода).

Сега обаче, колкото повече растат, са все по-претенциозни и все повече храни се оказват гадни и отвратителни. И понеже всички деца са различни, класацията по-долу не е следствие на мащабно проучване, а е за 10-те най-противни храни за моите си малчугани и то на база последните няколко месеца (понеже нататък очаквам и нови попълнения в нея):

10. Пилешко месо

Пилешкото, разбира се, е изчистено, без кости, без жили, без нищо – възможно най-подготвено за ядене. Но, видиш ли, трудно се дъвче. Ами, деца, дъвчете го с картофче, заедно с хапка хляб, не само него. Трудна работа. Но виж, за препечената кожичка има караници.

9. Арония

Тези малки, популярни като полезни за имунитета плодчета, не се ядат от малкия, защото били кисели. Добре де, но ти нали обичаш кисели краставички? Да, обичам, защото са кисели. Е, и аронията е кисело! „Добре де, просто не исках да ям точно арония. А и са сухички“ (има предвид стипчивия вкус). Ами, добре, щом са „сухички“ – може би да ги сложим в кисело мляко? Не, кисели са.

8. Доматен сос

Той пък бил „лепкав, целият в пъпки (разбирайте „семки“), много напльокнат и като някакъв подут“. Окей, ще минем и без него, жалко, че е приготвен току-що, у дома, от хубави, вкусни домати. Но пък кетчупът е съвсем друго нещо – изцвръцкайте малко и децата ще изядат с него и филия сух хляб, и несготвена паста, а вероятно и… доматен сос.

7. Манго

Ако изобщо се намери хубаво, добре узряло манго в някой магазин и цената му не е колкото на хубаво пасищно пиле от планинска ферма – това манго се нарязва на децата и би трябвало да се изяде бързо, защото е сочно, сладко и вкусно. Но не било така – гаден бил вкусът и се кривят физиономии докрай.

6. Зелени подправки

В последните месеци една от любимите закуски са филийки с масло, поръсени с подправки – малко сол и червен пипер, да, но по-скоро чубрица, джоджен, босилек, копър, риган и каквото има зелено и изсушено. „Защото с тях е вкусно“, казват. Ако маслото е свършило – нищо, пак, искаме филийка хляб и отгоре подправки. Шантаво, но окей. Обаче стойте и гледайте, ако в салатата с домати сложа щипка босилек. Или забележат нещо подобно върху печените картофи. Плюене, бляк, мрънкане и неядене. Защото зелените подправки били „отвратителни“.

5. Ориз

Честно казано, и аз като малък не понасях ориза – може би понеже в детската градина беше лепкав и на буци, че и безвкусен… И ето сега какво слушам от децата: „Бляяк, орииз… ох-ох-оеублуе…“. А като питам добре де, защо не обичаш ориз, отговорът (на дъщерята) е: „Защото съм алергична! Защото получавам обриви от него! Защото има подправки! Просто не готвѝ ориз!“. Първите ѝ две изречения са лъжа. Но подчертават чувствата ѝ към ориза.

4. Броколи

Е, класика. Зелено и отвратително.

3. Варени тиквички (в супа, ориз или друго)

Олеле, пощадете децата и не гответе тиквички. Те са, цитирам, гадни и лигави, защото са размазващи и пльокнати, край на цитата.

2. Супа

Когато децата бяха малки, се готвеха всякакви супи – от моркови, от тиква, от тиквички, от картофи, от гъби, от риба, от броколи, от карфиол, от пиле, от телешко, от домати, от каквото ви хрумне – и малките изяждаха всичко и даже се облизваха. Сега, ако искам да видя децата пищящи, хвърлящи се в краката ми, молещи ме да ги пощадя – е достатъчно да изрека „супа“. Поне тараторът е на висока почит, но, шшшт, той не е студена супа, нали, той си е таратор.

1. Зелено смути

Защото (както броколите) е зелено и отвратително. Дам ли им да си близнат, следва неподражаема крива физиономия, скоростно тичане към мивката, изплюване и изпиване на цяла чаша вода.

Та така, и аз малко по малко вече се отказвам да ги карам да ядат нещо, което, меко казано, не обичат. Правилото, което се опитвам да въведа, е: ако успеят да ми отговорят защо не обичат да ядат нещо, не го ядат. Но без отговори като „защото е гадно“, „защото не ми харесва“, „защото така“ и „защото не знам“. Кой знае, може пък така поне да се научат малко добре да опознават себе си и да се аргументират.

А кои са най-отвратителните храни за вашите деца? И защо?

 
 


Повече информация Виж всички