Моля, върнете ни красивата, руса и слаба Барби

| от Василена Мирчева |

Днешните деца играят все по-малко с играчки, предпочитайки технологичните джаджи. Таргетът на Барби, легендарна попкултурна икона на цели поколения, в момента се е свил до 3 – 6-годишните.

Миналата година от компанията-производител предприеха най-радикалната промяна, в над 50-годишното съществуване на Барби. Компанията пусна на пазара куклата в четири близки до реалните размери, седем оттенъка на кожата, 24 вида коса и 22 вида цвят на очите. Доколкото Барби от различна раса и етнически бекграунд съществува отдавна, новината всъщност беше появата на закръгленото Барби и на дебелото Барби (то не се казва така, разбира се, на „дебел“ вече се казва телесно предизвикан или алтернативно телесен или нещо подобно).

Дебелото Барби беше посрещнато с одобрение от публиката, тъй като нереалистичните размери на Барби от години бодат очите на будната общественост и създават опасения, че момичетата ще бъдат насърчени да следват нереалистични стандарти за красота.

В света на безмилостната конкуренция за стесняващия се пазар на играчки, Барби влезе бодро в света на „дайвърситито“.

След като години наред дефилираше като златно американско момиче, излязло от реклама на Томи Хилфигър, Барби сви мажоретските помпони, хвърли късата поличка, и започна да угажда на нарастващите претенции за реалистичност и съобразяване с промените в обществото.

Милата, какво ли още я чака в свят, в който ще казваме „бременен човек“, за да не обидим транссексуалните, които са решили да станат родител 1 или родител 2. Забравете за „майка“ и „баща“. Това са дискриминиращи и ограничаващи дефиниции. Какво ще прави Барби в света, в който все повече се налага идеята, че сексуалността е нещо флуидно, жена и мъж са социални конструкции, измислени и ограничаващи модели.

В това отношение Кен, дългогодишният партньор на Барби, е по-напред с материала – при създаването му, производителите са пуснали три прототипа – един с реална полова анатомия, друг със стилизирана и трети – нещо като евнух, без пенис. Потребителите се спряли на кастрирания вариант със залепени, немахащи се гащи. И ако утре Кен реши, че мъжествената роля му е тясна, може лесно да „си обръсне краката, да стане тя и да се разходи из дивата страна“ – свободно цитирам Лу Рийд.

И като стана въпрос за цитиране, помните ли забележителната реч на Мадона миналата година, когато тя взе наградата на Билборд за цялостно творчество. Кралица Мадж каза, че най-големите й противници не били пуританите, а феминистките – тъкмо те, отричали правото на една жена да има сексуални фантазии, да изразява сексуалността си свободно и да изглежда курвенски, понеже така й харесва на нея.

Може и да бъркам, но вярвам, че тъкмо инатът на Мадж да бъде такава каквато иска и да показва среден пръст на всеки, който има нещо против, я задържаха повече от 30 години на сцената. Със сигурност тази й решимост накара мен да я давам за пример на дъщеря си, когато беше на 6. Двете зазяпахме в някакъв концерт на Мадона, когато аз, изградената музикална снобка, се чух да казвам: „Погледни я добре и я запомни, нито е най-добрата певица, нито е някаква велика танцьорка, но когато има да каже нещо, всички я слушат. На нея не й пука кой какво смята за уместно и прилично и ако реши да ти каже нещо важно, обута в латекс и мрежа, кой си ти, че да оспорваш избора й. I`m sorry, baby, but she is Madona – както се казваше в една друга песен.

Вероятно не е лошо да имаме Барби соушъл джъстис уориър и активистка за различни каузи, но какво пречи да е дългокрака и русокоса? Не е да не сме виждали Анджелина Джоли да играе милосърдна сестра или атомен физик, а Моника Белучи – лекар доброволец в Африка. Както вече стана въпрос, таргетът на Барби са 3 до 6годишните, дали пък да не спрем да вкарваме политиката и актуалния дневен ред на обществото в детската игра.

Играчките служат на децата да опознават света и да изразяват себе си, но дали играта им наподобява живота или животът е имитация на играта, е философски въпрос от типа кокошката или яйцето. Когато малките момичета си играят с вълшебни понита с дълги разноцветни гриви и с еднорози в бонбонени цветове никой не възразява, че подобни същества създават невярна представа за конете, всички обаче се впиват като оси в тънкия кръст на Барби и обвиняват нереалистичните й пропорции за бума на хранителните разстройства.

Кой знае защо се оказва толкова трудно да приемем Барби като еднорог, вълшебно създание, което кара момиченцата да се изживяват като красиви, привлекателни и желани. Съмнявам се, че ако съм дебело момиченце с шини по зъбите, ще искам да играя с дебела кукла с шини по зъбите. Вероятно поне в играта, ще искам да се виждам нереалистично, кукленски красива.

Преди Барби куклите приличаха на бебета и деца – провокирайки играещото момиченце да влезе в ролята на майка. Революционната идея на Барби, онова, което я превръща в попкултурна икона, е че тя е покана към момичетата да се изживяват като пораснали жени, осъзнаващи сексуалността си като сила.

Около половин век нямахме проблем с това. Барби предлагаше възможност на момиченцата да изпитат различни роли и да си представят какво ще стане, когато се превърнат в жени (децата не си го обясняват с тези термини, но горе-долу това имат предвид). И ако се шокираме от това, че в игрите си невръстните дечица подсъзнателно се интересуват от сексуалността, това значи, че сме се върнали във викторианството, когато се е смятало, че децата се раждат „невинни“ без сексуални импулси, нещо като безполови ангелчета, при които нагонът се появяват чак в пубертета.

Викторианците са хората, покривали краката на масите с плат, за да не провокират нечестиви помисли, но ето че стотина години след Фройд и около 50 след сексуалната революция, ние също започнахме да покриваме. Не краката на масата, а куклата Барби. Искаме я реалистична, дебела, трътлеста, късокрака и забулена. И тя се променя според предпочитанията ни, загърбвайки идентичността си.

Светът стана много сложен, размерът на сексуалните посегателства над жени разкри неочакван мащаб и пропорции, но да обвиняваме за това Барби е като да виним жертвата на изнасилване, че ходела с къса пола.

През годините съм се изумявала от метаморфозите на Барби по щандовете за детски играчки и опитите й да настигне по вулгарност конкурентките от Братс. Не съм си представяла обаче, че ще загърби длъжностната си характеристика на мечта и че ще започне да дебелее и да се забулва, за да угажда на желанията на публиката.