iStock

Махане на памперса: когато големият момент настъпи

9 юли, 2024 12:09 | от Флорентина Д. | Детето

Гледаш го – вече ходи, тича, скача, бърбори си (къде с истински, къде с измислени думички), заиграва се и като цяло се държи все по-самостоятелно… Двугодишното все повече изглежда като дете, с тази разлика, че все още носи памперс като истинско бебе.

Кога е дошъл моментът вашето порастващо тодлърче да се раздели с памперса?

Трудно е да се прецени кой момент е най-удачен, защото премахването на пелените се случва по субективната преценка на родителя и зависи както от самото дете, така и от желанието на възпитаващите го.

Но някъде между година и половина и две и половина – понякога чак до три – е времето, в което мама и татко обикновено се осмеляват да махнат пелените.

И се започва еднаа-а…

Всъщност не е чак толкова драматично.

Особено ако сте въвели ходенето на гърне – или поне опитите за него, доста по-отрано.

Може да започнете „тренировките“ по махането на памперса като въведете изпишквания на гърнето сутрин веднага след ставане и вечер, преди заспиване.

Ако детето ходи на ясла, вероятно там вече са го запознали подробно с режима „сядане на гърне“ през деня, което може да улесни процеса. Ако не ходи на ясла, преди да махнете памперса, вие сами въведете режим на сядане на гърне. Най-добре в един и същи час, както го правят в държавните ясли и обикновено след всяко ядене, преди и след следобеден и вечерен сън.

Нека поне няколко месеца детето да сяда на гърнето, докато посвикне, преди да се осмелите да махнете памперса.

Ако забележите, че все по-често се буди със сух памперс, може да се опитате да премахнете нощните пелени.

Сложете протектор на легълцето и давайте смело. Липсата на нощно напишкване е сигурен знак, че детето ще се справи и през деня, макар че обикновено дневното ходене до тоалетна е по-голямото предизвикателство.

Много малко са децата, които от най-ранна възраст се усещат и сами сядат на гърнето, когато усетят, че им се ходи до тоалетната.

При повечето деца трябва да се напомня, да се задават въпроси (великото „Има ли пиш?“ и „Ака ли ти се?“) по петнадесет пъти на ден, трябва да се слагат от време на време да седнат на гърнето профилактично и да се научат да се изпишкват навън, ако се наложи. Ето защо най-подходящият период за махането на памперсите определено е лятото.

През лятото е по-лесно почистването на дрехите, ако стане инцидент.

Ако е момиченце – нека ходи повече с роклички и гащички или само с шорти. При момченцата е достатъчно да слагате единствено панталонки, без гащички, когато е много топло.

През лятото е лесно да носите резервни дрехи, когато гардеробът е така минималистичен. Но е съвсем сигурно, че напишкването ще продължи доста време и със сигурност ще се случва и през есента и зимата.

Вижте още:

Двегодишното дете е като ходеща джунгла

Понякога, когато се заиграят, децата забравят да се изпишкат в гърнето и тепърва ви очакват изненади.

Но ако всичко е наред засега, лятното мяхане на памперса би трябвало да отнеме като процес десетина дни, докато детето посвикне и спре да се напишква в гащичките и започне само да сяда на гърнето или най-малкото да си казва.

Много деца в този период се научават да стискат, за да си спестят неприятното намокряне или викането на родителите. И понеже стискането е лош навик, гледайте да сте спокойни и да не се карате, когато детето се е напишкало, за да не го стресирате и да не се учи да задържа нуждите си, дори когато трябва да иде до тоалетната.

Свикването с ходенето по голяма нужда на гърнето обикновено отнема повече време и родителите трябва да са готови (заредени с търпение, любов и много резервни дрешки) за всякакви изпълнения в тази посока.

Действително търпението е най-важното, когато се впуснете в авантюрата с махането на памперса.

Имайте предвид, че свикването с новият статут на голямо дете е процес, в който може да се наложи да слагате отново пелени отвреме-навреме. Често се налага прибягване до памперси, ако се спи на ново и непознато място нощем, при следобедно спане в яслата или ако предстои дълго пътуване.

Но генерално гледайте да се въздържате от връщането на памперса – след като веднъж сте казали, че пелените се махат, не толерирайте връщането им. В противен случай връщането на удобния памперс може да доведе до регрес у детето. Дори може да започне да си иска отново памперса завинаги и да се противи на слагането на гащички или ходене на гърне.

За много деца памперсите са символ на бебешка сигурност.

Затова и регресът неизбежно ще се появи, независимо какво правите. Неизбежно е детето да не използва поне веднъж напишкването като инструмент за желанието да си остане бебе – закриляно, обичано и обгрижевано. А ако в живота му има стрес, караници или силно разсейващи елементи като ново място, нови хора и нови игри – със сигурност напишквания ще има още и още.