Животът през зимата в град като София е напълно различен от живота през лятото. И като казвам напълно различен, имам предвид: кардинално различен, до степен на неузнаваемост. В този смисъл отглеждането на децата през лятото и през зимата също са напълно различни дейности. И първата дейност е много по-лесна, отколкото втората.
Ето списък с най-големите сезонни трудности, които изпитват родителите, когато децата са малки, времето е студено и животът е фокусиран около седенето у дома и около липсата на достатъчно социални дейности на открито.
Подготовката за излизане
За хаотичен човек като мен, най-голямото предизвикателство в гледането на детето през есента, зимата и ранната пролет е приготвянето за излизане. Измъчва ме постоянното мислене колко е студено навън и как да облека детето, тормози ме дългото чудене и маене кои дрехи да избера, за да не е студено и кои да махна, в случай, че стане прекалено топло. А в разгара на зимата дрехите са цял арсенал: грейка, ботуши, яке, шал, шапка, ръкавички (когато са с пръсти, само слагането им отнема пет минути – пръст по пръст). Около самото излизане, например сутрин до яслата или до детската градина, винаги има още куп детайли: да излезем ли с количката (ама този лед), а може би с тротинетката (ама тази кал) или с колата, защото е твърде студено? И още: кои играчки да вземем? Ами водата? Ами А нещо за прихапване? А допълнителни дрешки? А раничката? Към това трябва и мама и татко да се облекат със същия голям арсенал от дрехи, а и да не забравят личните си вещи като например ключовете, парите и телефоните. Така изпитанието става още по-голямо, а изнервянето – неизбежно.
Приспиването следобед и вечер
Едно от големите предизвикателства, когато бебето не е вече бебе (защото докато е бебе, е много по-лесно), е приспиването. След навършването на година и половина заспиването следобед, а и вечер, започва да става проблематично. Порастващото дете вече не иска да бъде сложено в точен час да спи, все едно е някакъв безмозъчен вързоп. То има мнение и започва да го налага – първоначално с особено твърдо „Не“ и доста колебливо и рядко изричано „Да“.
Малкият човек трупа огромни ежедневни впечатления, които иска да сподели. И ги споделя във водопад от брътвежи, които съпътстват лягането. Така следобед и още по-вероятно вечер – се започва с боботене, пеене, многословно обясняване на измислен език, въртене на всички посоки и предявяване на условия за заспиване и изисквания. Цялата процедура може да продължи понякога часове.
Става се, ляга се, има тръшкания, ревове, мъкнене и подреждане на играчки. Родителят, който приспива детето може да откачи. И откача – вдига скандали, след това държи за ръка, обяснява защо трябва да се спи, след това успокоява, изслушва, пак се кара, ляга, става, изпълнява поръчки, завива и развива. Накрая, съсипан, заспива преди детето, сбогувайки се с еретичната мисъл да си сипе едно или да изгледа отдавна отлаган филм.
Нищо. Друг път ще има спокойни вечери, в които да се гледат филми. Или никога няма да има такива.
Борбата със скуката през деня
След като проходят, децата имат енергия и то много. През зимата тази енергия няма къде да излезе, стои си между четирите стени и се превръща в демонична основа за създаването на редица домашни бели.
Тичане, скачане, местене, чупене, разливане, удряне, въргаляне, хленчене и най-вече едно неспирно досаждане създават непоносимо напрежение и неприятна обстановка от изнервени родители и крещящи деца. И бързо става очеизвадно, че целият детски цирк трябва да бъде изнесен някъде на по-широко и отворено пространство. След известно планиране и логистициране следва гореописаният процес на обличане с дебелите дрехи, за да се стигне до
изнасяне на скуката навън.
Обаче зимата в София не е забавна, дори навън. В този град няма нищо вълнуващо за правене, още повече за хора с деца. Разходките в парка са монотонни и сиви, разходките на Витоша – пренаселени и изискващи голяма концентрация и много логистика, а разходките по детските площадки – безнадеждно еднообразни. Освен това излизанията са придружени от неизменните замръзнали на неочаквани места тротоари и дълбоки кални локви между натрошените улични плочки. Детските колички са нещо нежелано, тротинетките и колелата – нещо неизползваемо, а ходенето пеш е рисково и неудобно. Но борбата с обстоятелствата на лошата инфраструктура е само с една цел: да не си си вкъщи.
Срещите с другите родители пред блока са един от малкото отдушници за много родители, особено когато и другите се оплакват от същото, което и ти: скука, еднообразие и лиса на забавления за децата. Но тези срещи също са редки при минусувите температури.
Изобщо всичко в този град крещи: слагай детето в колата и го води в мола!
Така и правиш в края на краищата.
Вижте още:
Откога нормалното държание на децата стана „нежелано поведение“?
