„Любимите“ ми забележки на детската площадка

| от Диана Йосифова* |

Може би нещо в мен не е наред или просто компасът на толерантността ми е тотално развален, но не е ли време да бъдем оставени на мира да отглеждаме и решаваме сами колко свобода да дадем на децата си, както преценим?

Ден Неделя. Извела съм детето на най-новата площадка в квартала, за да хванем последните есенни слънчеви дни. Детето е на 2 години, с много добри двигателни способности – може да се катери, качва и слиза. Иска да играе на пързалката – от тези новите, като охлюв.

След като се убеждавам, че няма проблем да се качи и пусне сама 10-на пъти, решавам да отстъпя крачка назад, да я оставя да се забавлява с останалите дечица и да се настаня на най-близката пейка, която е на 5 метра от пързалката.

С периферния слух дочувам: „Ама стойте там, не я оставяйте сама“. Решавам, че това не се отнася за мен и си го пускам през ушите. Тъкмо отпускам морно тяло и една баба наставнически размахва пръст: „Ама защо седнахте? Отидете до детето и стойте до него. Нали знаете, че всичко може да стане и после кой ще е виновен? Кой ще носи отговорността?“.

Едва не си изплюх глътката кафе. Първо – бях шокирана защо някой изобщо ми дава наклон къде и на какво разстояние ще се деля от детето си. Второ – тонът и маниерът, с който ми бе съобщено къде ТРЯБВА да застана, просто ме шокира.

Прокрадна се в мен и идеята „Не съм ли лоша майка, щом явно оставям дъщеря си толкова свободно да се качва и пуска на пързалката?“. Събрах си цялата „дзен“ енергия, за да отговоря максимално спокойно, че детето ми е достатъчно самостоятелно и мисля, че чудесно се справя, и останах непоклатимо на пейката. Чух зад гърба си недоволно цъкане с език, но го игнорирах.

После се замислих.

Това е само един от много подобни случаи. Случвало ми се е в разстояние на 300 метра по улицата минувач да ми каже, че детето е много навлечено и ТРЯБВА да му сваля шапката , а малко по-надолу друга напориста дама да ми обясни, че явно съм млада майка и не усещам добре температурата, защото на детето ТРЯБВА да се сложи шапка ВЕДНАГА.

Аз може и да не съм перфектният профайлър на родителско поведение, далеч съм и от представата за идеален родител, но отказвам да приемам за нормално напълно непознати хора да дават акъл как ще обличам детето си или защо се опитвам да го насърчавам да бъде самостоятелно.

Вярвам, че децата, а и хората като цяло, трябва да бъдат оставени да функционират и да се развиват и адаптират в своя хабитат, без да им се бъркаме твърде много. Разбира се, под условие за децата, че средата не е опасна за здравето или живота им.

Но по-важното в случая е, че НЕ се опитвам да налагам възгледите си на останалите.

Никога не бих си помислила да отправя забележка например към майката-орлица, която не се отлепя от детето си на повече от метър, готова е да запретне крачоли и смело нахълтва в пясъчника и държи да участва във всяко занимание, независимо дали това ще включва бутане на количка или пълнене на кофичка. Между другото забелязала съм, че това е много типично за майките на момчета, но това е съвсем отделна тема.

После защо децата са като лепнати за родителите си?!?

Не ми е и хрумвало и да репликирам майките, които застават плътно до пързалката и много държат да менажират процесите по спускане като стриктно дават заповеди кое дете къде трябва да се нареди и кога да мине, така че техните да са първи.

Т.е. излиза, че ние, по-широкоскроените, модерните родители, ако мога така да се нарека, не натякваме на другите възгледите си и не отправяме критики за отглеждане на чуждите деца… Но е нормално да търпим всякакви коментари от онези нахалните, всепогълнати от собствените си отрочета или от онези баби, които знаят по-добре от нас кога на нашето дете му е студено и къде трябва да стоим на площадката…

*Диана Йосифова се занимава с корпоративен PR и жонглира между сериозните срещи и разговори с удоволствието да бъде майка на страхотна дъщеря. Живее в София, членува в повечето групи за мацки, и за майки, и се старае да бъде нормална… поне през повечето време. Интересува се от мода и от вино (може и не в тази последователност), като се старае да не се захласва по тенденции, а да е вярна на собствения си вкус и усещане за стил – и в модата, и във виното.

Още от Диана Йосифова:

За майката и бащата, но не по равно

 
 


Повече информация Виж всички