Защо децата толкова обичат "плюшките" и какви рискове носят новите играчки, снабдени с ИИ?
Обичайна гледка е дете, което носи плюшена играчка - те са успокояващи, меки и топли, удобни за гушкане, забавни, добри слушатели... Магията им е в безусловната любов, приемане и комфорт, които дават.
Психологически те въздействат като сигурен емоционален пристан, особено при раздяла с родителите, стрес или в нови ситуации, обясняват експертите. Установено е, че тази привързаност се формира още към 6-месечна възраст, а зад нея стоят добре изследвани психологически механизми.
Изследванията показват, че между 60 и 70% от децата в ранна възраст (2-6 г.) развиват силна привързаност към т.нар. "преходен обект" — предмет, който им носи сигурност и утеха.
В най-честите случаи това е плюшена играчка или меко одеяло.
Дори в училищна възраст 30-40% от децата запазват емоционална връзка с такава играчка, макар и не винаги открито. В крайна сметка, когато детето стане по-сигурно в собствения си свят и започне да се привързва по различен начин, то вече няма да се нуждае толкова от любимата си плюшена играчка и тя естествено ще остане забравена в някой шкаф.
Но дори тогава ще продължи да пази спомени, радостни и тъжни моменти и онова чувство за сигурност, което е най-важно за детето.
Едно скорошно проучване на "The Oracle" сред гимназисти показа, че 98% от тях признават, че все още притежават плюшена играчка и всички те я оценяват като "приятел" - източник на безопасност и подкрепа, като начин да се запазят емоционалните и сантиментални спомени от детството.
Защо децата избират конкретна играчка?
На първо място е тактилното усещане - мекотата, топлината и възможността за гушкане активират усещане за телесна сигурност, подобно на физическия контакт с родител, са установили учените.
Играчката често е подарък от родител, което я превръща в емоционален символ, а не просто предмет.
Тя не се променя, не оценява, не прави забележки, не поставя условия и винаги е на разположение, което дава на детето онази сигурност и емоционална устойчивост, от която то има нужда. В свят, който често е твърде шумен и непредсказуем, тя остава стабилна и сигурна - винаги същата.
Играчките с "лице", очи и израз пък му позволяват да проектира емоции и характер, което подпомага играта и ровокира развитието на емпатия и социални ролеви модели.
Плюшените играчки не водят играта, те дават на детето възможността само да реши кой ще играе и на какво, свобода на въображението и възможност за самостоятелност, като помагат на детето да изрази емоциите и желанията си.
Изкуственият интелект - опасност или приятел от друго поколение?
Кой не би приветствал плюшено мече, което отговаря на всеки въпрос "но защо?" с онова търпение и внимание, за което често не стигат сили?
Вече има плюшени играчки, които не просто говорят и казват "Мама", те отговарят, "помнят" детето, обещават компания и дори симулират емоции. Производителите ги оценяват като "фундаментален пробив" и буквално с всеки ден те стават все "по-човешки".
Макар да изглеждат привлекателни обаче, специалистите по детска психология изразяват сериозни опасения.
Такива играчки не просто забавляват, а предлагат взаимодействие, което е от съществено значение за развитието на детския мозък.
Науката казва, че топлите и отзивчиви взаимодействия подхранват създаването на до 1 милион невронни връзки в мозъка на бебето всяка секунда. Тези връзки са пряко свързани с езиковото развитие на децата, усвояването на речник, математическото и пространствено мислене, самоконтрола, когнитивните и социалните умения и т.н.
До този момент тези взаимодействия са били осигурявани единствено от хора, сега обаче системите с изкуствен интелект са проектирани да ги имитират. Еволюцията на човешкия мозък се е случила благодарение на контакта на бебето и детето с живия родител, включително с неговите емоции, грешки и несполуки.
"Днешните родители - подобно на гражданите на Троя, изправени пред онзи известен дървен кон - са изложени на риск да приветстват съмнителен подарък, без да осъзнават потенциалната опасност, която се крие вътре", казва д-р Дана Съскинд, професор по педиатрия в Чикагския университет.
Родителите не могат да контролират потока от технологии, които се втурват към детството, но могат да решат кои от тях да пуснат вътре, обяснява тя.
И те се нуждаят от ясни, основани на доказателства насоки, които да им помогнат да вземат тези решения.
Въпросът вече не е дали изкуственият интелект ще бъде част от живота на децата ни, а как.
Инструменти, които облекчават родителската тежест или задълбочават разбирането, могат да бъдат полезни, но те трябва да допълват, а не да заместват човешкото взаимодействие, и да подобряват, а не да възпрепятстват човешката връзка, смята д-р Съскинд.
С времето изследванията ще разкрият какво се случва, когато позволим на изкуствения интелект да взаимодейства директно с развиващите се мозъци.
Но дотогава трябва да пазим портите към умовете и вътрешния живот на нашите деца с изключителна бдителност, предупреждават учените.
