Играчките, снабедни с AI, вече са на прага и само чакат да влязат в детството на децата ни
Ако имате малко дете, вероятно често си задавате въпроса какво място ще заемат технологиите в живота му в бъдеще.
Предполагате, че ще заемат централно място.
Детето ви може и все още да е в детската градина, но виждате, че вече смело поръчва храна, говорейки по измисления си телефон, дава заявки на играчките си с въпроси какво ще е времето, сърфира по измислени екран, за да види в колко часа ще ходи при баба си и всичко, което може да измисли безкрайното детско въображение.
Но напълно възможно е да стане и обратното - нашите деца, които сега са 2-3-4-5 годишни - един ден да започнат да се стремят към абсолютна дигитална свобода и да държат на живот без технологии, за да компенсират за нашите зомбирани поколения.
Възможен е и трети вариант и той ми се струва най-реалистичен.
Нашите деца няма да са в "дигиталния свят". Те ще са в роботския.
С темповете, с които се развива изкуствения интелект (AI), скучната среда на смарт-устойствата вече му е тясна.
Съвсем логично е AI да бъде все по-често интегриран във всякакви домашни предмети - от пералнята и сушилнята, до щорите. И става дума не просто за Smart Home, a за домашен асистент, който не само ще ни помага, ами и ще се учи от навиците ни.
За децата какво следва е ясно: възход на играчките, задвижвани от изкуствен интелект.
Роботи-приятели с безгранични способности за разговор и даване на идеи.
Не просто бъбриви "езикови модели", а същества, въртящи глави, отварящи очи и усти, предаващи емоции, посягащи с ръчички. А скоро - и извършващи елементарни дейности.
Същества, които ще бъдат като брат, сестра, като най-добър приятел, като домашен любимец и като учител.
Не смартфон, а истински компаньон, който ще обогатява света на детето.
Дори да ви звучи невероятно, добре е да знаете, че този ден вече е настъпил, но все още се уточняват детайлите.
Например как точно да бъде обезопасен изкуствения интелект, когато се внедрява в играчки за деца, как да бъде "опакован", така че да се минимализира риска от огромното знание, което той може да предложи.
Защото техническите предизвикателства са преодолени. Остават търговските и етичните.
През ноември японската компания Sharp ще пусне в продажба Poketomо - малко AI роботче, с което детето ще може да води персонализирани гласови диалози.
Дизайнът на джобния анимационен герой сякаш буквално е взет от епизод на футуристичния сериал "Black Mirror" (онзи с роботчето, озвучено от Майли Сайърс).
12-сантиметровото Покетомо може да разговаря ентусиазирано и да изразява емоции, променяйки цвета на коремчето си. Обучава се чрез разговори или чрез приложение, в което може да се водят безкрайни текстови диалози.
Това е само началото.
Какво ще се случи нататък, можем само да предполагаме. Пътят е отворен за всякакви фантастични сценарии.
Макар че съм от "старото поколение", на което бързото налагане на AI му идва в повече, трябва да съм готова да приема, че детето ми ще има робот за приятел.
Но ми се струва, че това ще ми отвори още много нова работа като родител.
Не искам детето ми да е подложено на опасност, защото моделът ще може да му даде съвет за всяка щуротия, която му хрумне.
Това е все едно да общува с много буйно и интелигентно по-голямо съседско дете.
Има и друго: случаят с 16-годишния Адам Рейн, който сложи край на живота си след безкрайни обсъждания на методите за самоубийство с ChatGPT е твърде обезпокоителен, за да допускаме децата ни да общуват с роботчетата без надзор.
Страхът ми понякога е толкова голям, че си мисля, че предпочитам сценарии 2: детето ми да живее в свят без никакви дигитални комуникации и без AI. Разбира се - и без роботи.
Но като познавам човечеството - това няма да се случи.
Идеята за роботи-играчки е твърде вълнуваща, за да бъде пренебрегната.
Духът вече е пуснат от бутилката. И на Аладин може да му се случи всичко, в зависимост от това, на кого се подчинява Джинът.
Настоящето е тук.
И май ще трябва много, ама много, да внимаваме.
