Всички станахме свидетели на случая с пияната майка, която разхожда полуголо бебе по софийските улици. Вчера в 7 сутринта неизвестен минувач успява да улови с телефона си следната картинка – две дами, видимо подпийнали, разхождат малко дете по улиците на София. То е облечено единствено с памучна блузка, а краката му са посинели. Детето не е било хранено доста дълго време и видимо изнемощяло.
Благодарение на случайни минувачи, момиченцето е отнето от майката и е настанено в център за настаняване от семеен тип. Днес в сутрешния блок на една от националните ни телевизии бе заключено, че екипите са си свършили „страхотно работата“. Никой обаче не се замисли, че ако екипите си бяха свършили „страхотно работата“, нямаше да се стигне въобще до този инцидент. Тъй като се оказва, че семейството е проучвано още от 25 октомври, което означава, че са имали точно 6 дни за да предотвратят тази „разходка“.
Психологът Младен Владимиров коментира случая по следния начин: „Крайно време е да имаме единен стандарт какво е това отговорно родителство, независимо дали става дума за роми, или българи. Детето вече е загубило психологическата връзка майка-дете. То със сигурност има травма“. Не е нужно да губим децата си, за да се замислим дали ставаме наистина за родители или не. Каква е логиката да създаваме живот, при положение, че след това го отнемаме – физически и психически.
Майчински, помощи, привилегии – не това трябва да ни стимулира, когато раждаме деца, а идеята, че ще създадем и ще възпитаме качествен човек, с когото след това ще се гордеем. Всичко останало е егоизъм – аз раждам едно дете, след това второ, трето и така до безкрай, за тях получавам сумата Х, с която си купувам евтина водка и се правя на „мармалад“ в седем сутринта. Страхотно – това не е отговорен родител, поне според мен. И тук няма значение дали е ром или българин, тъй като станахме свидетели преди няколко дни на още по-тежко престъпление към нашите собствени деца, но този път извършено от българин.
На тези хора не трябва да им се позволява да имат деца. Да, със сигурност всеки от нас има грешки в отглеждането на детето си, но поне лягаме и ставаме с идеята – то да е добре, въпреки нас. Поне мен така са ме възпитали – аз мога да нямам какво да ям, но то ще нахранено и ще е добре облечено. Много е важно да запомним, че децата са си наши – никой не ни е карал да ги раждаме.
