Не е новина за никого, че всяка година се изливат на килограм снизхождение и сарказъм към абитуриентите.
Колко е тъпо, че броят до дванайсет, колко е комплексарско, че карат коли, каквито никога няма да могат да си позволят, как не умеят да различат Елин Пелин от Йовков, пък на какво приличат, пък защо празнуват толкова показно...
И всичко това сякаш не се отнася до нас, все едно не принадлежим към едно и също общество и тези помпозни до гротеска балове не са конструкт, над който всъщност съществува обществен консенсус.
И сякаш ние никога не сме били абитуриенти и не сме ставали част от безумието...
Може би откровената злоба и насмешка към външния вид на хората все пак е най-противната част.
Позьорщината е въпрос на избор, докато външният вид - само донякъде. Да бъдеш обиждан за ръста си, за теглото си, за носа си, за лицето си... при това обикновено от същите хора, които ще те обиждат, ако изглеждаш по точно обратния начин, или пък ако се подложиш на корекции.
Снощи попаднах на снимка на българска абитуриентка, която се разпространява във Facebook групи и страници с цел грубост и ирония. Стотици коментиращи, преимуществено мъже, минават да изхрачат под снимката максимално просташки коментар.
В случая прегрешението на непознатото 18-19-годишно момиче е следното: качило си е снимка от бала си, за да се порадва като почти всяка абитуриентка по света.
И според високите естетически критерии на знайните и незнайни господа, чийто външен вид нито ще забележим някога, нито пък ако забележим, ще запомним, тя им прилича на мъж.
Това трябва да са хората, на които Селена Гомес им беше дебела за сцена, Никол Кидман - стара за филм с еротично съдържание, Косара от "Ергенът" - подпухнала и нищо особено, а пък украинската олимпийска шампионка Ярослава Магучих - също твърде мъжка.
От снощи насам доста от публикациите, които открих, са свалени, вероятно след докладване, но все още могат да се открият някои, предимно в затворени групи. От една такава група, с близо 400 000 членове, подбрах някои произволни коментари за илюстриране на ситуацията. Ето ги и тях:
Снимки
Снимката на момичето, разбира се, няма да публикувам. Ако все още изобщо е възможно, нека тя се порадва на празника си, и нека знае, че изглежда чудесно, по начина, по който само един млад и зареден с положителна енергия човек умее да изглежда чудесно.
Разгледах правилата на същата тази група с близо 400 000 членове, за да установя от съдържанието им, че явно насочеността ѝ към обиди и хейт не е нито незабелязана, нито дори особено скрита от нейните администратори.
Тези правила дават практически насоки как човек все пак да не качва вътре откровена голота, снимки на нацисти или директни пожелания за смърт и насилие, но никъде не се търси цялостно спазване на добър тон, проява на уважение и човещина, или подобни либерални глезотии.
Вече от години насам забелязвам, че гражданското право, за което и нашият мил сънародник, и гражданинът на широкия свят, е готов да си заложи главата, е не кое да е, а "правото" да обиждаш другия.
Може да се отнася до известни личности или до напълно непознати хора.
Може да касае цели нации или цели човешки общности, групирани по някакъв събирателен признак.
Клавиатурният човек ще бори това си "право", та букви ще се трошат и гневни реакции ще се леят.
Клавиатурният човек също така ще приема и защитава единствено като "чувство за хумор" своите грозни и унищожителни вербални изблици спрямо знайни и незнайни хора.
Може би ще се чувства горд и успял отгоре на тяхното целенасочено групово унижение. И със сигурност ще отрича до дупка, ако някой боязливо опита да аргументира корелацията между непрекъснатата вербална агресия онлайн и физическото насилие над хора извън мрежата.
Той "само" е написал, че някой е урод, посмял се е с приятели и непознати и всичко е точно.
Сега, ако някой друг е решил да приема хората за уроди, и поради това да ги третира като такива, какво е виновен нашият клавиатурен герой.
Той "само" се е забавлявал. Показал е колко е по-умен, по-хубав и по-успешен като човешко същество, когато е коментирал коя "лапа пишки" (леле, какъв срам!), коя му мяза на някого с адамова ябълка, и кой ли друг мъж пък го съмнява, че може и всъщност да е женичка.
Начинът, по който говорим за хора, групи от хора и обществени явления, кореспондира изключително директно с начина, по който мислим за тях и действаме спрямо тях.
Неслучайно всеки авторитарен режим или всяка политическа идеология преди всичко друго бързат да овладеят комуникациите, дискурса на общественото говорене.
Когато 50 пъти чуеш, че някой човек или група хора са уроди, това остава в съзнанието ти трайно и дори независимо от това дали го споделяш като позиция.
Унижението на чуждото човешко достойнство е деструктивно.
Дори и да беше само заради абсолютно безсмисленото нараняване на един човек и на неговите близки с цел да се посмееш безплатно на техен гръб.
Обаче не е само това.
Унизителното говорене сваля нивото на целия обществен диалог - вместо за политика, си говорим за поличката на политичката.
Вместо за безумията на конкретни политици и опасностите, до които те могат да доведат, си говорим за това дали политикът е с перука и дали случайно не е гей, което би било къде-къде по-страшно, отколкото ако предизвика ядрена катастрофа например.
Човек принизява и сам себе си, когато усвоява такива поведения.
В края на деня, уродът не се намира на някоя снимка или в медийна публикация, уродът е в собствената му уста, защото той е избрал да го сложи там.
Не знам какво си мислиш, когато унижаваш другите за забавление, анонимни онлайн Тотьо, но не ставаш много по-"убав" от това. Може би точно тези ти мисли са ти истинският проблем.
