Вероятно сте забелязали, че когато сте подложени на силен стрес, тялото ви започва да реагира чрез различни симптоми. Тук може да прочетете какви са най-честите реакции, които ни съобщават, че сме силно стресирани.
Отличителен сигнал сред тези силни и ясни симптоми, е податливостта към различни заболявания, както и трудното отминаване на болести и възпаления. Това се дължи на факта, че при стресови ситуации, организмът реагира чрез различни биохимични реакции, например повишаване на нивата на хормона кортизол, което при много високи нива води до отслабване на имунната система.
Ето пример:
Като родители вероятно сте забелязали, че много често, когато отидете на море или на по-дълга почивка, детето сякаш като по поръчка хваща вирус или вдига висока температура.
Това съвсем не е случайно: купищата нови впечаления, притесненията, неудобствата, а защо не и удобствата, както и хубавите, неочаквани и положителни преживявания – изобщо всичко, което е свързано необичайна промяна на ежедневието, представлява голям стрес за малкото човече. А оттам то развива и по-голяма податливост към вируси и инфекции.
Но преди да се впуснем в обвинения към стреса за сриването на имунната система, нека да напомним, че съвсем не всеки стрес е лош и вреден. Всъщност състоянието на стрес има и позитивни страни и е важно за човешкото същество.
Ето позитивите на стреса и как той може да помогне както на нас, така и на децата ни:
Всеки път, когато мозъкът забележи потенциална заплаха, той изпраща съобщение на тялото и на мозъка – всъщност именно това съобщение наричаме стрес.
Стрес-режимът на тялото работи в условие „бий се, бягай или замръзни“. Защото стресът ни кара да се бием ужесточено, да бягаме по-бързо или да замръзнем на място като статуи.
Например ако пресичаме улицата и внезапно забележим, че идва кола с висока скорост към нас, тялото ни мигновено произвежда стрес хормони, които ни карат да реагираме. Те подсилват енергията ни, фокуса ни, силата и бързината. Очите ни се отварят по-широко. Мисълта се ускорява, вниманието се фокусира. Сърцето започва да бие по-бързо, за да зареди допълнително кислород към мускулите. Дишаме учестено.
Благодарение на тази реакция, отскачаме бързо встрани и успяваме да се спасим от евентуално попадане под гумите на връхлитащия автомобил.
В момента, в който всичко вече е наред, реакциите на тялото във връзка със стреса спират. Хормоните на стреса спират да работят и всички системи се завръщат към обичайната си дейност. Ние се успокояваме.
Например ако се налага да излезем на сцената. Или да се присъединим към дадена компания. Ако трябва да говорим пред много хора. Или ако сме в навечерието на състезание или изпит. Ако се готвим да скочим с напълно обезопасено бънджи. Това не са буквално физически застрашаващи ни ситуации и знаем, че нищо фатално няма да ни се случи, но тялото ги усеща по този начин и се стресира. Затова сърдечният ни ритъм се учестява, започват да ни треперят ръцете и краката и усещаме „пеперуди“ в стомаха си. В същото време получаваме прилив на енергия и сме способни да се концентрираме и да се справим с изпитанието.
Понякога се чувстваме стресирани дълго и продължително и това е в следствие на даден проблем, който не е разрешен или пък е извън силите ни да разрешим. Например, някой ни тормози. Или близък е болен. Или е починал. Или сме претърпяли операция. Или обработваме психическа травма, насилие, несправедливост… Стресът вследствие на такива проблеми не преминава така бързо, както когато имаме изпит, състезание или някаква временна опасност.
При продължителен стрес тялото продължава дейността си под голямо вътрешно напрежение, което неизбежно води до влошена имунна система.
В такъв случай често се нуждаем от специализирана помощ или някакъв външен метод за решаване на проблема, който е причинил продължителния стрес на организма ни.
Освен че предизвиква продължителна промяна в дейността на хормоните, перманентният стрес разбутва съня и пречи на децата да се хранят здравословно, което допълнително допринася за сриването на имунната система.
Различните деца реагират различно на стреса. Познавайки собственото си дете, постепенно научаваме как да го предпазваме от стреса, който не е полезен и може да му навреди. Вредите настъпват, когато дразнителят е прекалено интензивен, сериозен и продължителен или когато е внезапен и притеснителен за детето – например уплах.
Вижте още:
Най-опасното положение е, когато стресът е непрекъснат или когато на детето липсва усещане за подкрепа от родител или близък. Малките хора все още не са развили умения да се справят с някои неизбежни трудности в живота, затова трябва да ги препазваме от ситуации, които ще нарушат психическото или физическото им здраве и равновесие.
Понеже няма как да препазим напълно детето от това да изпита стрес в живота си, трябва да се опитаме да го научим на начин да използва позитивните страни на стреса: да започне да се адаптира към промените, да бъде устойчиво пред предизвикателствата и да има самочувствие и самоувереност.
Ако детето преминава през стресиращо за възрастта му преживяване, трябва да се постараем да бъдем плътно до него, след което да му дадем време и спокойствие да изживее случващото се.
Отбявайте ситуации, при които е възможно децата да преживеят травматичен стрес в следствие на насилие, проблеми в семейството или излагане на внезапни опасности в околната среда.
Внимавайте детето ви да не заживее в хроничен стрес, заради нещо преживяно и необработено.
Вижте още: