Как използвам бабата по празниците

| от Владимир Вълков |

Децата ви имат баба и тя не е изолирана от тях в тези особени времена? Чудесно! Сега, по празниците, моментът е идеален те да изкарат повече време с нея и да си починат от вас.

Моята майка не е от онези баби, които ще сготвят на внуците и мекици, и палачинки, и кекс, и пирожки, и баница, и кифлички, защото не ги владее тези кулинарни класики. Обаче прави сладко и от ягоди, и от ябълки и може да го маже на филии и така идеално да приготви закуска на децата. А те се радват и на това.

Майка ми не е от онези баби, които не разбират от нови технологии и интернет. Тя е по-скоро като тийнейджър, който трудно отлепя от телефона.

От около 2 години тя е във Фейсбук и има към 750 приятели. За сравнение – аз съм от над 10 и имам с около 150 по-малко от нея (нямам представа откъде са се взели нейните). Тя прехвърли 70 години, но с другите баби са сериозна банда и са много по-активни във Фейсбук от мен – пращат си „картички“ за добро утро и за какво ли не, закачат ги със свалки руски, виетнамски и румънски дядовци, поздравяват се с песни и още „картички“, звънят си по Месинджър. И е много, ама много невъзпитано да не се отговаря стриктно, да не се лайква всичко и да не се коментира редовно!

Съответно майка ми чувства, че изкарва разумно малко време в телефона си, но реалността не като в нейните представи. Затова и на моменти не мога да я хвана да се включи достатъчно пълноценно в заниманията с внуците.

Като един възрастен пубер, тя се крие от мен, когато е на телефона, за да не я хвана и да не й се скарам. Но децата ми явно усещат, че тя е на техния акъл и обожават да си говорят с нея. Какво точно си говорят през повечето време ми е трудно да кажа, но им е забавно (струва ми се, че им разказва смешните клипчета, които е гледала във Фейсбук и те я слушат с кеф). Така че от време на време им казвам: „Идете да си говорите с баба ви“. И те отиват! А аз си правя друго. Идеално за всички.

Майка ми не е от онези баби, дето само ще мърморят (не че не го може), и ако реши, може да е много забавна с децата, дори и когато им показва нещо архаично още от времето, когато аз съм бил на 5. За мен това може и да е мега остаряло, но за малките е ново и те го попиват с интерес. Добавям малко хартия и забавлението е постигнато. Защото тя започва да им прави оригами зайчета, които мърдат уши, като им дърпаш краката. Оцветяват си ги, играят си с тях, учат се как се правят. Или сгъва листовете, реже формички тук-там – разтваря: Уоооу – звезда! Уааа – снежинка! Ихааа – цвете! А после – гирлянди – кръгчета-синджирчета се правят и лепят с километри. И ето – по стените са цъфнали залепени всички тези украси като коледни. Супер, нали: хем е за възхищение, хем участват всички и не ги мисля поне няколко часа:

132612515_243915127074277_5616120366688761080_n

Майка ми не е от онези баби, които бързо се изморяват и може да разказва на децата и приказки, да им чете, да им пее и да ги учи на песнички, да си играят на училище, да им рецитира стихчета. И макар това със стихчетата никога да не съм го умеел, нито съм разбирал ползата от ученето наизуст в училище (не помня нищичко от стихотворенията, които бяха задължителни) – и то е добре дошло. Важното е, че на децата им е интересно и майка ми успява малко да премести от гърба ми ангажиментите с тях. А аз през това време мога да сготвя вечеря, освен ако разбира се, не съм ОК да се сервират филийки с домашното сладко от ягоди или ябълки на бабата.

Така че, татковци, да изпием по една бира в чест на бабите по празниците! Наздраве!

Вижте още: Какво правя с децата по празниците

 
 


Повече информация Виж всички