Какво правя с децата по празниците

| от Владимир Вълков |

Не ни стига лятната ваканция, през която институциите смятат, че три месеца ще измислим какво да правим с детето у дома, или че просто единият родител няма да ходи на работа (приема се, че са винаги двама, не по-малко), или че просто ще ги гледа някой от бабите/дядовците (приема се, че всички деца си имат и такива)… Пък сега и с това дистанционно обучение.

А ето, че след първия локдаун, след лятната ваканция, последван от втори локдаун, идва ред и на коледно-новогодишните празници. И се събира вече доста време с децата на затворено у дома. Какво да ги правим?

Ще се предадем и ще полудяваме ли родителите (че и малките)? Не! Няма!

Ето какво (ще) ги правя аз моите по време на тези празници на отиващата си 2020-а година (пък току-виж ви помогне и на вас с някоя идея тази статия):

Рисуванe

Както всички деца, и моите обожават да рисуват. Най-лесното е да им взема пакет бели листове А4 за принтер и нататък дали ще са моливи, пастели, водни бои – все едно, малките са „всеядни“ в това отношение и не пропускат ден, без да рисуват, понякога почти с настървение. Темите са почти винаги динозаври и чудовища, животни и цветя, плюс семейството. А напоследък, разбира се – Коледа и всякакви зимни истории.

Игри

Да е жив и здрав Франц Колб (е, добре де, не е жив, но го признавам, че е голяма работа!), че е измислил пластилина! Не им омръзва, без значение дали играят на училище, правейки си всякакви аксесоари от пластилин и си разиграват сценки или пък сглобяват чудовища, като на свои играчки им добавят от пластилин бойни защити или оръжия.

Бях им събрал рула, останали от тоалетна хартия, нарисувах на всяко различно животно (те пък ги оцветиха) и отбелязах към животното точки със знак плюс или минус. Предложих им с един пистолет, който стреля дунапренови патрони, да ги целят, наредени на пода от разстояние – един вид „хващат“ си домашни любимци (опасните животни са с минусови точки) и от три изстрела печели този с най-много точки. Е, това им беше интересно само около половин час.

Затова пък онзи ден им събрах брошури от пощенските кутии на входа – знаете, на хипер маркети и мебелни магазини – и им ги предложих, ако искат да си изрязват от тях картинките. И преди съм им го предлагал, но не им беше интересно, затова пък сега „изби рибата“ тази моя оферта. Дали защото в брошурите има много коледни картинки, но ето ги децата – вече три дни подред си режат и измислят някакви игри с картинките на стоките – пазаруване, подаръци и други ролеви игри – идеално!

Опитват се да играят из стаите и на криеница, на гоненица и на гимнастика, милите, но не им позволявам, стават голяма диващина и пребиваници. Дано скоро всичко се подреди и да могат да ходят пак на училище и спорт.

Готвене

10-годишната напоследък я влече да се учи да готви. Което е чудесно, защото така изкарваме и по-различен вид време заедно, а и защото вече умее да прави баница, паста, палачинки и яйца на очи (без да броим намазаните филии). Живот и здраве, догодина се надявам да е на етап лазаня, руло Стефани, мусака и чийзкейк.

Екрани

Сега някак си така се получи, че децата са малко наказани и нямат право на достъп до никакви устройства точно покрай празниците. Но веднъж дневно имат право на едно детско филмче на лаптопа. Ако се разберат кое искат. По време на филмчето получават нещо за гризкане – да си представят, че са на кино: тези дни това е пуканки на домашната машина за пуканки. Дори имат право да врътнат детското втори път (особено ако си имам някаква работа в този момент – била тя и опит за следобедна дрямка). И ето – още около два часа са запълнени.

Задължения

Оо-о, да, имат си домашни задължения (извън ученето и личната хигиена), които не се отменят от празниците. Към момента са следните: оправяне на креватите; подреждане на всичко, с което са играли (може да прескачат по един ден, но вече така са се научили, че на следващия си оправят и подреждат всичко идеално и то без подсещане и разправии); метене на пода, ако са правили трохи извън масата; миене на съдовете и приборите, които са ползвали – веднъж дневно, по техен избор кога; понякога – прахосмукачка.

Книги

Част от времето минава и в четене. Четат и сами, но вечер обичат да им чета аз, и въпреки че вече не са на 3 или на 5 – го правя с удоволствие. Те в момента са на „Феята от захарницата“ и „Шестте пингвинчета“, а вечер заедно сме на „Пипи се качва на кораба“. Имат и периоди, в които не им е до това да четат, но никога не ги принуждавам насила да го правят – вероятно не са си харесали интересна книга, защото намерят ли си такава, няма нужда от натиск, четат с голямо желание.

Игри, в които участвам и аз

Е, да, може досега да съм звучал така, сякаш ми се ще да не се налага да ме занимават, но всъщност обожавам да играя с тях. И освен чисто татковските игри, които е трудно да се нарекат някак, а са просто лигавене, свободни забавления, гъделичкане и боричкане, има и по-подлежащи на описание. Настолните игри са винаги добре приети. Най-актуален като че ли е шахматът, на който ги уча неотдавна и все още наричат царя и царицата „крал и кралица“; както и все още се сърдят, като губят, нищо че не е изрично споменато в името на играта, както в „Не се сърди, човече!“ (която също е в играните, но е по-назад в класацията по време).

Най-новата игра е Dixit, нова и за мен, проверете я, доста е интересна и забавна. Също домино. Както и една наша игра, която сме си нарисували на една дъска и измислили сами, със зарче и пионки, победителят печели виртуалната торта от рисунката в края на пътеката през гора и реки с опасности и предимства.

Още от Владимир Вълков:

Омагьосаните кръгове на родителството

5 (почти) златни правила на родителството

5 етапа на порастването, които дразнят родителите

„Утре ще си без таблет!“ и други заплахи, които работят безотказно

7 родителски грешки, когато водим детето да му взимат кръв