Как и кой трябва да „поднесе“ религията на децата?

| от Лилия Огнянова |

Казват, че религията се наследява от родителите. Още от съвсем малки ни въвеждат в тайнствата и ни учат (или пък не?) на кой бог и светии да се молим.

Или поне в повечето семейства е така.

Спомням си как като бях малка, баба ми ме учеше всяка вечер преди да лягане, да се изправя и със сведена глава да се прекръстя няколко пъти, изричайки наум благодарствени слова към Всевишния.

Беше ми казала, че молитвата ми може да бъде в свободен стил, но е нужно да е уважителна, първо да благодаря и тогава да моля за нещо. По възможност молбата да не е за нова кукла Барби, а за това родителите ми да са здрави, аз да се справям добре в училище и подобни.

Отново баба ми ме е научила, че да си вярващ не означава да ходиш на църква, за да палиш демонстративно свещи, а да живееш според Божиите закони. Също тя ме е научила, че на влизане и излизане от храма трябва да се прекръстиш с лице към олтара. Учила ме е и на много други неща, свързани с вярата. Разказвала ми е притчи или е тълкувала различни моменти от Стария и Новия завет. Отново тя ми е обяснила какво изобщо представляват тези завети.

Постепенно с минаването на годините и съответно порастването ми, можех сама да търся и намирам всяка информация, която ми е интересна относно християнството или която и да било друга религия.

Често обаче съм се замисляла, ако самата аз имам деца, дали ще успея да им предам всичко, което знам. И най-вече – дали ще успея да запаля пламъчето на вярата в тях?

Чудя се как съвременните родители „поднасят“ религията на поколението си… Почти всички деца са кръстени и го знаят, но дали наистина осъзнават какво точно означава да си въведен в лоното на християнската религия?

Около всеки Великден се изумявам как за повечето ми познати Христовото възкресение е повод да отидеш на дискотека. Същото е и вечерта на 25 декември – нощните заведения се пръскат по шевовете! Интересното е, че не само за тийнейджърите, но много често и за техните родители Великден и Коледа са нещо като петък вечер – време, в което задължително трябва да отидат на бар/дискотека и да се напият с приятели.

За мен пък това е времето, в което се прибирам в родния град и искам първо да обърна внимание на семейството си, второ – да си почина активно сред храна и тишина.

Но пък и аз отдавна вече не се кръстя преди лягане, нито спазвам кой знае какви църковни традиции. Постите ги приемам повече като диета, отколкото като период, през който да смириш тялото и ума си.

На каква точно вяра ще науча децата си един ден, след като самата аз не съм особено вярваща и активна християнка?

Може би с детето ще преоткрия и религията… Или ще ги оставя да набират информация от улицата, телевизията, интернет, а като влизаме в църква за Великден ще им се карам, че не се кръстят, колкото да прикрия от околните смущението си, че сама не съм ги научила.

Какво е вашето мнение? Кой трябва да посвещава децата в религията – родителите, училището, самата Църква или те сами ще си изберат в какво да вярват, когато пораснат?

 
 


Повече информация Виж всички