Живеем в сложна епоха – ерата на #MeToo, от една страна, и на безкрайния неограничен достъп на децата до всякакво съдържание онлайн, от друга. Живеем сред групи хора, които все още вярват във възпитателните шамари и в концепцията, че понякога жените си го просят, и това вероятно няма да се промени до края на живота им, а децата им също ще бъдат възпитани така, ще растат и общуват с нашите деца. Но едновременно с това живеем и сред други групи хора, които защитават концепции като джендър неутралитета, спорят за броя и вида на тоалетните, и понякога ни се струва, че изискват подписано информирано съгласие за всеки физически контакт, дори просто да ти стиснат ръката – и ако не сме достатъчно запознати със смисъла от подобни идеи и практическото им приложение, те може да ни се струват чужди, крайни, дори заплашителни, защото рушат всички установени до момента модели в общуването, карат ни да губим почвата под краката си, да не знаем какво се изисква от нас, как да се държим, за да бъдем адеквтатни като хора и като родители. Излизането от познатото винаги плаши. Понякога това ни кара да се дистанцираме от подобни идеи и да ги отричаме. Или да се чувстваме, сякаш живеем в паралелни светове – един войнствено-патриархален и един смайващо разкрепостен. Предизвикателство е да възпиташ дете днес, да му помогнеш да открие верния си среден път в общуването с хората, да бъде адекватно на времето си, но без да пораства твърде бързо и да се сблъсква с проблемите на възрастните твърде рано, да го предпазиш – понякога дори от собствените си твърде остарели или твърде постмодерни разбирания.
В края на деня обаче всичко се свежда до това да възпиташ детето си в една конкретна концепция, която е неподвластна на времето – да не наранява и да не позволява да бъде наранявано.
Един от ключовите ѝ аспекти е идеята за съгласието. Още от съвсем малко детето ще се чувства сигурно, ако расте с идеята за собствените си граници, които не бива да бъдат прекрачвани, и да осъзнава границите на другите. Както във физически, така и в емоционален план. Когато говорим за съгласие, най-често си представяме интимните отношения между хората. Съгласието обаче е много по-широкообхватно. То може да е свързано с това детето да знае, че не е редно да грабне играчката на свой връстник в пясъчника, без да попита, или пък да се хвърли да гали куче без разрешение от собственика му. Или пък с това, че детето има своето право да откаже да бъде прегръщано, щипано, целувано и докосвано от цялото кралско войнство роднини, независимо колко ще се засегнат бабите. Има правото и да откаже непознатите лели на детската площадка да му бутат солети в устата, също както вие можете да ги пратите на майната им, докато ви дават акъл защо все пак вие на това дете не му сложите елече. Тези непознати няма да ви разберат и ще се нацупят. Вие обаче не отговаряте за техните чувства и възпитание, а за своите и за тези на детето си.
Вижте още: Емоционалните граници – враг №1 на Тутраканската селищна система
Децата могат да се научат да пазят интегритета и личното си пространство и да уважават тези на другите още от съвсем ранна възраст. При това без изобщо да се налага да намесвате в разговора секса, преди да усетите, че му е дошло времето. Ако изпитват респект към себе си и към желанията на околните още от малки, те много лесно ще пренесат това си разбиране и в своя интимен живот, когато пораснат и узреят за него.
Ето какво можете да направите:
Научете децата си да искат разрешение, преди да докосват някого.
И насърчавайте възрастните хора в дома си да правят същото. Това може да стане с елементарни реплики като „Хайде, Вики, да попитаме новото ти приятелче дали иска прегръдка за довиждане!“, или „Баба иска да те гушне за добре дошла, ти искаш ли да прегърнеш баба?“. Предлагайте на детето си алтернативи, ако то или друго дете нямат желание за физически контакт – като например да си дадат гепи, да си помахат, да изпратят въздушна целувка. Децата не са длъжни да прегръщат и целуват когото и да било, само за да не наранят чувствата му. Родителят не може да позволява насаждане на вина и отговорност у детето в такава посока.
Давайте често възможност на детето си да казва „не“.
Питайте го, преди да му досипвате в чинията. Интересувайте се дали му е студено, преди да го навличате с още дрехи. Не го карайте да участва в игри с други деца навън или при гостуване, ако то предпочита да се занимава само, нищо че някой външен човек може да сметне това за нелюбезно. Когато ходите на плаж или се налага да го преобличате, се уверете, че то не се чувства неловко да е съблечено в присъствие на хора, и ако не му е приятно, осигурете му уединение или съответно го оставете да е облечено с бански – оставете разговора по темата, че човек не бива да изпитва неудобство от тялото си за друг път, когато сте в комфортна среда и насаме. В никакъв случай не го принуждавайте да прегръща или целува когото и да било. И не изразявайте разочарование, яд и тъга, ако този някой сте вие. Може да разигравате и ролеви игри с детето и играчките му, при които да му давате възможност да практикува казването на думата „не“. Основното ви послание е, че детето има власт над тялото си и може да избира кой да го докосва и какво да се случва с него по всяко време.
Вижте още: Нарцистичните баба и дядо са по-вредни, отколкото предполагате
Научете детето си, че „не“, „спри“ и „стоп“ са категорични думи.
„Брат ти помоли да спреш. Това не е нещо, което трябва да се повтаря повече от веднъж.“ „Ако някой каже да престанеш, го слушаме от първия път“. Това са само условни примери как можете да реагирате, докато децата се боричкат помежду си, дърпат си играчки едно от друго, гъделичкат се и на някого не му е приятно, вместо да махнете с ръка и да си кажете „Остави ги, те са деца, само си играят“. Крачката оттам до изреченията „аз само те блъснах“ и „хайде, стига, само се забавляваме“ и приемането на тези сентенции като нещо нормално е кратка и не бива да се извървява.
Слушайте детето, когато казва на вас да спрете.
Водата за къпане му идва студена, в очите му влиза шампоан, дърпа се, когато се мъчите да го извлачите почти насила от люлките, или просто да го грабнете и да го пренесете през локвата, в която уверено си подскача. Да, знам, дразнещо е, вие бързате, и се тревожите за хиляда неща, от които 998 са свързани именно със същото това дете, но е важно да престанете. Ако то свързва вас, най-близкия си към момента човек, с постоянното търпене на нежелано поведение и с факта, че вие държите контрола над случващото се с него и с тялото му, това ще остане трайно в съзнанието му като негова концепция какво характеризира близостта.
Ако сте изпуснали нервите си и сте прекрачили границата, извинете се.
Дори да е за нещо елементарно, като това, че на детето му е станало неприятно да го щипнете по бузката, след като сте му направили прическа, или пък, че сте го пляснали на закачка по дупето, след като най-после сте се преборили с преобуването на клинчето му. Така то ще се почувства в безопасност. Да не говорим пък за ситуации, когато в яда и притеснението си, все пак сте го грабнали и пренесли през въпросната локва.
Вижте още: Ужасяващата втора годинка през очите на детето
Предупреждавайте детето, преди да го докосвате.
И му обяснявайте спокойно защо го правите, дори във възрастта, за която смятате, че то все още нищо не разбира и все още не може да казва „да“ или „не“. Например при смяната на пелените – още преди детето да е навършило годинка, можете да му разказвате какво правите, че сменяте пелената, миете го, попивате и нанасяте бебешка пудра, за да бъде чисто и сухо, да се чувства приятно, да не изпитва дискомфорт. Разказвайте му за социалното значение на обичаи като здрависването, като целувката за лека нощ, като прегръдките с приятели. Това не само полага здрава основа в съзнанието на детето, но помага и на родителя отрано да си отработи реакция и да свикне да се интересува от мнението и чувствата му, преди да го докосва, да наблюдава реакциите му.
Осигурете му разнообразна литература и медийно съдържание.
Прегледайте библиотеката си и колекцията си с детски филми. Имате ли книги, които поставят едната страна в общуването традиционно в доминантна позиция – такива с войнствени рицари и принцеси за спасяване, или онези приказки, в които майката традиционно е умряла и злата мащеха тормози децата физически и психичеки, докато бащата примирено си мълчи? Или пък филми, които по някакъв начин романтизират принудителното докосване, оставят впечатление, че някой се дърпа само от свян и от „кумова срама“? Не е нужно да ги изхвърляте, но четете и гледайте с разбиране заедно с децата и обсъждайте заедно как интерепретират видяното. Направате преглед и осигурете различни перспективи чрез разнообразно съдържание, което да отговаря на посланията, каквито искате да възпитате у децата си. Най-подходящи са книжки за приятелството и за общността, които представят човешките отношения чрез приказни алегории, например истории за горски животни.
Не решавайте вместо децата си, че „в това няма нищо срамно/нищо нередно“.
По-лесно е да идат да пишкат до дръвчето в парка, вместо да търсите най-близката достатъчно хигиенична тоалетна, което у нас си е живо предизвикателство, но за самите деца може това да е крайно неловко. Не е срамно и да се посещава лекар и да се търпят наложителните медицински прегледи, които може да изискват събличане, докосване, традиционно омразни на децата интервенции с игли. Ако обаче те чувстват неудобство, емоциите им са валидни, независимо дали става дума за процедура, която няма как да бъде избегната. Можете да им обясните какво и защо се налага, но не и да им отричате правото да усещат дискомфорт и по този начин да ги карате да се чувстват още по-зле.
Оставете императива „дай баба да те цунка“ и „да щипна сладки бузки“ в миналото. Ще има обидени и сърдити със сигурност, но пък вие няма да се сърдите на себе си за това, че сте пропуснали шанса си да научите детето си да не си позволява всичко и да не позволява всичко по отношение на себе си. Детето ви е човек от първия ден на живота си и оттогава заслужава респект и човешко отношение. Може би някой ден вече няма да се налага да си говорим за съгласие, ако успеем да отгледаме поколение, за което тази концепция да е кристално ясна.
Вижте още:
Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?
