Историята на една сурогатна майка

| от Хрис Караиванова |

Когато дадеш живот на бебе, което няма да е твое

Това е историята на писателката Кристъл Хенри. Тя е сурогатна майка, която износва бебе, за да зарадва непозната двойка, която не може да има деца. За щастие, нейното начинание не е единственото, но не можем да отречем, че това е една от най-смелите и себеотрицателни постъпки.

Кристъл вече има две собствени деца, въпреки че, за да се стигне дотам, тя е преминала през трудни моменти. В тринадесетата седмица на първата си бременност, Кристъл открива, че близнаците в корема й нямат пулс. Шест месеца по-късно, преглътнала загубата, тя опитва отново и този път нещата се получават, тя ражда здраво момиченце. Почти три години по-късно на бял свят се появява и малката й сестричка. Тогава Кристъл вече знае, че семейството й е пълно, но все пак й липсва усещането да е бременна.

„Мисля че чувството в теб да расте човек, без да правиш каквото и да било, е магическо“, казва Кристъл. По това време нейна приятелка се бори с безплодието и младата жена предлага да помогне.

Все пак, приятелката й решава да опита с инвитро оплождане, но в главата на Кристъл идеята за сурогатство започва все повече да узрява. Не след дълго тя вече търси информация за това в интернет и намира агенция, която се занимава с този процес. Разбитото сърце от първата й бременност й дава нова перспектива. Загубата на близнаците й я е накарала да разбере колко е трудно за бездетните двойки, а малките й момичета й напомнят колко е щастлива да роди две здрави деца. Кристъл много иска да помогне и на други хора да изпитат това щастие.

В търсене на семейство

След няколко опита и грешки, Кристъл намира правилната сурогатна агенция. Така започва търсенето на семейство, процес, който прилича на намирането на половинка в живота. Естествено, сурогатната майка и двойката бъдещи родители трябва да си паснат.

В случая на Кристъл пасването става лесно. Отнема й само месец да хареса двойка от Тексас – Раян и Ерика. Ерика се е преборила с рака, подлагайки се на радикална хистеректомия. Както и Кристъл, те за първи път разучават опцията за сурогатно майчинство. Един за друг те са и първата предложена от агенцията опция. Въпреки че се колебаят дали да не се срещнат и с други кандидати, непознатите все пак решават да се доверят и повярват на първия си избор.

Подоготвка за бременност

За да се хвърли цялата група в това не леко начинание, и тримата трябва да преминат психотестове, както и консултации с психолог. Разбира се, това е само началото. На бъдещата сурогатна майка се налага да премине през доста подробни медицински прегледи и изследвания.

След като Кристъл преминава тестовете успешно, лекарите пристъпват към действие. Тъй като Раян и Ерика имат един съхранен ембрион, процедурите по импантацията започват с него. За целта Кристъл трябва да си бие инжекции в продължение на седмици, така че да няма овулация и да не отдели собствена яйцеклетка. Като страничен ефект, Кристъл започва да чувства умора и преминаващи по тялото й топли вълни, но това не я спира, напротив. За имплантацията тя трябва да приема и прогестерон, отново инжекционно, и този път с много, много дебела игла в задните части.

След подготвителната фаза, ембрионът е имплантиран, но за съжаление Кристъл прави спонтанен аборт в седмата седмица. Процесът започва отначало, този път с донорски ембрион. Вторият път всичко е наред и за всички участници в приключението започва голямото очакване.

Деветте месеца

Тримата родители постоянно поддържат връзка по време на бременността. Раян и Ерика присъстват на всички прегледи на Кристъл, а през останалото време тя им изпраща съобщения, снимки и видеоклипове на развиващия се в нея живот.

По време на бременността Кристъл се опитва да остане беазразлична към бебето в корема й. Понякога дори забравя, че е бременна. Върши всичко от ежедневието си както преди, само че с малко по-голям товар в себе си.

„Когато носех моите деца, им говорех или четях на корема си като откачалка“, разказва Кристъл. „Избирах бебешки имена и играчки, но като сурогатна майка не правех нищо от това, защото знаех, че това не е моята роля в тази бременност“.

Големият ден

Деветте месеца минават и Кристъл ражда здраво момиченце, без проблеми и без упойка. Раян и Ерика са заедно с нея в родилната зала. Още щом бебето, което кръщават Хана, се появява, лекарите го слагат на гърдите на Ерика, неговата нова майка.

След раждането Кристъл продължава да е силна и да бъде емоционално отдалечена от детето. Не го прегръща едва до следващия ден, когато то й се струва непознато в ръцете й. Тя самата вярва, че това е правилният подход при една сурогатна бременност.

Малката Хана

Днес бебето Хана е вече на година. Кристъл, Раян и Ерика поддържат близки отношения и се виждат често. Според договора им, новите родители трябва да информират сурогатната си майка за състоянието на детето в продължение на година, но те продължават връзката си по собствено желание. Кристъл се възприема като забавната леля на Хана, която ще й дава тайно бисквити.

„Всичко това ме накара да разбера любовта, която една жена може да има към бебе, което не е нейно“, разказва Кристъл. „Аз обичам децата си, не толкова, защото сме генетично свързани, а защото съм избрала да е така. Това е, когато си майка – решаваш и обичаш едно дете“.

След година Раян и Ерика искат братче или сестриче за Хана. Предлагат на Кристъл отново да износи бебето, но тя чувства, че засега е приключила със сурогатството. Тя иска за запази хубавите спомени от преживяването, от запознанството и връзката си с Раян, Ерика и Хана. Когато я попитат как се чувства относно цялото им приключение, Кристъл обобщава с една дума: „Късметлийка“.

 
 


Повече информация Виж всички