Играчките… колко от тях е добре да притежава детето ни?
Този въпрос вълнува много родители. А отговорът му е строго индивидуален.
Броят на играчките, които децата притежават, варира в много големи граници и от семейство до семейство.
Има деца, които разполагат с големи собствени стаи, пълни с най-различни играчки, закупени специално за тях. А има и такива, които нямат собствена стая, наследяват играчките на по-големите деца и рядко получават подаръци под формата на куклички, колички, кубчета, детски къщички и т.н.
И не само заради липса на възможности.
Не са малко родителите, които споделят мнението, че купчините пластмаса у дома под формата на всевъзможни шарени дрънкулки само затруднява развитието на въображението на детето, да не говорим колко много място заема и колко трудно става придвижването сред претрупаното от вещи пространство, включително за самото дете.
Разбира се, и пълната липса на играчки не е най-доброто.
По принцип за родителите е много трудно да определят както колко играчки да имат децата, така и коя играчка е подходяща за игра, отчасти защото това зависи от самото дете. Често с изумление установяваме, че нещо, което сме предвидили за хвърляне като напълно непотребно, се оказва любима вещ и приковава вниманието за дълго.
Случва се и обратното: нов скъп комплект за игра, плюшена играчка или някакво модерно сред останалите родители устройство да не предизвика и грам внимание или интерес у детето.
Понеже играчките имат свойството да се трупат и то бързо и незабележимо, като купчината им нараства значително след празници и гости – един от най-добрите съвети е да купуваме възможно най-малко играчки.
Първоначално, или поне няколко месеца след появата на детето е добре да се придържаме към максимата: колкото по-малко, толкова по-добре.
Има и друга причина да държим пространството по-минималистично откъм играчки: когато изборът е прекалено голям, децата започват да се затрудняват и това води до по-малко и по-кратък интерес към играта.
Навсякъде по света децата играят, независимо от социално-икономическата ситуация, в която живеят. Играта е основна част от развитието на детето, като в предучилищната възраст е и основното и най-важно занимание през деня. Единствено чрез игра детето научава нещата, важни за неговото лично социално, физическо и емоционално развитие.
Играта продължава и през училищните години като съпътстващ и преплитащ се в ученето процес.
Чрез играта децата се научават да комуникират, да делят, да общуват с другите и развиват когнитивните и моторните си умения.
Сама по себе си играта дори не изисква играчки. Всъщност те са нещо вторично и помощно.
Всеки, който е гледал съвсем малки деца знае, че между една и три години те са способни да се забавляват с най-невероятни предмети от бита на възрастните – капачки, шишенца, готварски прибори, картонени кутии, камъчета, лист хартия, дрехи, копчета.
Всичко останало, което се предлага под формата на кукли, фигурки, колички и прочее е просто добавка към основните играчки, които са много елементарни. Но е и огромен маркетингов трик.
Вижте още:
Бебетата почти не се нуждаят от играчки.
Понякога им е достатъчна една дъвкалка или нещо пластмасово, което да въртят в ръцете си. Ако нямате такова под ръка, не се притеснявайте – те ще си намерят нещо сред вашите вещи.
С порастването, когато вече проходят, интересът към предметите нараства – а съответно и към играчките, доколкото от тях могат да научат нещо или да се забавляват.
Изследване от 2017 година върху детското поведение и развитие, проведено от университета в Толедо, се фокусира върху игрите на деца между една и половина и две и половина години. Резултатите навеждат на мисълта, че по-малкият брой играчки изглежда се отразява по-добре върху качеството на играта, отколкото по-големият.
На децата са били предложени 4 или 16 на брой играчки. Децата, които са разполагали само с 4 играчки, показали по-голяма ангажираност в играта. Изводите са, че „изобилието от играчки намалява качеството на играта на малките деца“ и че „по-малкият брой играчки, получен наведнъж, може да помогне на малките деца да се съсредоточат по-добре и да играят по-креативно“.
С една дума – изследването демонстрира, че децата, които разполагат с по-голям брой играчки, се разсейват по-лесно. Когато са заобиколени от твърде много играчки, те се стимулират прекомерно и това влошава концентрацията им.
Освен за количеството, родителите имат голяма отговорност да следят и за качеството на играчките.
В годините между 1 и 3, играта често е наблюдавана от родителите или хората, които се грижат за детето. Тяхна е и ролята да избират играчки, които стимулират повече креативната игра, вместо такива, които са с ниско качество и с тях трудно се създават игри.
От значение обаче е и количеството време, което родителите отделят за да играят с децата на тази възраст, показвайки им какво могат да направят с играчките. Изчислено е например, че 20 минути интерактивна игра с пълното участие на родителите е много по-ценна за развитието на детето, отколкото 1 час негова собствена игра, при която родителят или възпитателят не се ангажира да участва.
Какви играчки да изберем?
Традиционните играчки са доказани във времето предмети, като автоматично се изключват всякакви електронни устройства или такива с батерии.
Традиционните играчки са направени от естествени материали, например дърво или пък плат. Класиката са дървени кубчета, кубчета с форми, дървени къщички и кухни за игра, коли, влакчета, колички за пазаруване.
Вижте още:
Под „традиционна играчка“ всъщност се разбира всичко онова, с което детето може активно да играе, вместо играчка, която пасивно да го забавлява. Плюсовете на традиционните играчки са неоспорими и затова и програмите в яслите и детските градини залагат предимно на тях.
Електронните „джаджи“, разбира се, също имат своите предимства, но те не подтикват в същата степен към развитие на креативността, проактивността и продуктивността. Традиционните играчки развиват езиковите и комуникационните способности, физическата активност и предизвикват ангажираност между родителите и децата.
Всъщност такъв е и изводът от изследването на JAMA Pediatrics от 2016 година „Връзка между вида играчка, използвана по време на игра, и количеството и качеството на общуването между родителите и бебетата“.
В изследването се казва, че „играта с традиционни играчки може да доведе до комуникативни взаимодействия, които са толкова богати, колкото и случващите се по време на четенето на книги“.
Да крием играчките, за да са по-интересни.
Децата не използват и не мислят за играчки, които не виждат и които не са им достъпни. За сметка на това играчките, които се използват всеки ден, бързо доскучават. Затова се препоръчва „размяна“. Вадете от шкафа онези играчки, които вече са забравени и прибирайте „омръзналите“. Така ще подхранвате искрата на интерес у детето а и ще ограничите пристъпите на скука и досада. Което означава: в никакъв случай не оставяйте всички играчки на показ и достъп. Направите ли го, детето ви ще се отегчи от всички и то бързо. И ще ви се наложи да купувате нови играчки, за да задържите интереса му.
Разчиствайте играчките.
Родителите или възпитателите е добре да следят какво се случва с играчките в детския кош. Ако има счупени предмети, те трябва да се отстраняват, защото е възможно да наранят детето. Същото важи за играчките, които вече, или по принцип, не представляват интерес. Премахвайте излишното, изхвърляйте счупеното, а скучното за вашето дете дарявайте нататък. Но ако може го правете дискретно – децата не обичат да се разделят със свои предмети – дори да не ги обичат и дори и изобщо да не се сещат за тях.
Вижте още:
