Какво въздействие имат чудовищата върху децата?
Сериозна дискусия се разрази в социалните мрежи по темата следва ли или не да гледаме "Мамник" с деца.
Въпросът е донякъде излишен, защото сериалът по романа на Васил Попов е с възрастово ограничение до 14 години, но се оказва, че според болшинството от родителите това няма никакво значение.
Огромна част от феновете на "Мамник" го гледат заедно с децата си - някои от тях с "възпитателни цели", за да знаят децата, че има и чудовища на света.
Други намират, че новините преди сериала са по-страшни от него.
Трети смятат, че 10-12 годишните никога няма да си легнат в 21 часа и това обстоятелство е достатъчна причина да гледат заедно с възрастните филма.
Четвърти защитават идеята "на него много му харесва, какво като е на 3?".
Битува и оправданието "Ние израснахме с "Туин Пийкс, пък нищо ни няма...", а има и такива, които предпочитат децата им да гледат български филм за трънски чудовища, отколкото хавайски за зомбита...
Изобщо, светът, и особено нашата мила родина, са пълни със странни хора.
Честно казано, мен ме гонеха от стаята, когато започваше "Туин Пийкс". Веднъж издебнах нашите и гледах едно повторение, нищо не разбрах и останах доста разочарована.
Четох книгата на големи години - някъде след 20, и може би затова и до сега не ме плаши кой-знае колко. Пак в интерес на истината, гонеха ме от стаята и когато Иван Гарелов предаваше новини от Виетнам.
Истина е, че в реалността понякога има къде по-страшни неща. Което изобщо не е оправдание да експериментираме с психиката на децата.
Според проучване на Харисон и Кантор, 90% от хората, които са преживели силен уплах от филм в детството, съобщават за специфично избягващо поведение години по-късно.
Детският мозък не "тренира" за реалния живот чрез филмите на ужасите. Вместо това той изгражда погрешни невронни пътища, които свързват обичайни предмети (огледала, гардероби, тъмнина) с екстремна биологична реакция на страх.
Основното, което родителите трябва да отчетат е, че детският мозък не е просто "малък вариант" на възрастния - той обработва страха по коренно различен начин.
Проблемът не е в самата история, реакцията на детето е сложна и зависи от възрастта, когнитивното развитие и социалната среда.
Изследванията показват, че начинът, по който децата възприемат чудовищата, се променя с възрастта.
Между 3 и 7 г. децата се плашат най-вече от фантастични същества, трансформации и визуално гротескни неща, дори ако те са "добри" герои, докато по-големите между 8 и 12 г. се плашат от абстрактни заплахи - болести, отвличания, нараняване и т.н.
С възрастта намалява страхът от въображаеми същества, но се увеличава разбирането за реални рискове.
Пикът на интерес към чудовища е между 3 и 6 години - точно когато въображението е най-силно и децата се опитват да разберат границата между реалност и фантазия.
Защо децата харесват чудовища?
Един от най-интересните парадокси в детската психология е, че децата се ужасяват от филми с чудовища, но в същото време обожават играчки, книжки и анимации с "чудовищни" герои - типичен пример са филмчета като "Таласъми ООД" и "Хотел Трансилвания".
Децата често изпитват "големи" и бурни емоции - гняв, импулсивност, желание да рушат или да викат.
В света на възрастните тези емоции често са потискани, а чудовището се явява въплъщение на тези забранени импулси - то е голямо, диво и прави каквото си поиска. Харесвайки чудовището, детето намира легитимен начин да приеме своите собствени "страшни" емоции.
Чудовищата в детските истории често са неразбрани, самотни и различни (като Шрек или Звяра).
За децата не е трудно да се идентифицират с това усещане - те също са често неразбрани от възрастните и трябва да се подчиняват на правила, които не разбират.
Харесването на "добро чудовище" е акт на емпатия към някой, който не се вписва в нормите.
В случая с мамника - той нито е симпатичен или добър, нито може да легитимира някакви детски емоции, така че за детето и неговата психика филмът би имал по-скоро негативен ефект.
Друга причина е т.нар. "когнитивно овладяване".
Когато детето си играе с фигурка на чудовище, то обръща ролите. В играта то решава кога чудовището ще нападне и кога ще си легне.
Това превръща непознатото и опасното в нещо познато и управляемо.
Когато гледа симпатично чудовище на екрана, контролът отново е в него - то може да смени канала или да изключи телевизора, ако чудовището стане "прекалено чудовищно".
Малките деца, особено между 3 и 7 години, често не могат напълно да разграничат измисленото от реалното, затова те възприемат чудовищата като потенциално реални заплахи.
Това обяснява защо изследвания показват, че около 24% от децата на 7-8 години изпитват кошмари след гледане на страшни филми.
За разлика от тях, възрастните ясно осъзнават, че филмите са художествена измислица.
Докато децата преживяват страха като реален, възрастните го възприемат като форма на контролирано забавление.
Децата вярват в "магическото мислене", за тях границата между телевизионния екран и физическото пространство е пропусклива.
Ако чудовището във филма излиза изпод леглото на героя, детето не прави логическия извод, че това се случва "там". То приема, че това е свойство на леглата изобщо - включително и на неговото собствено.
Детето обработва информацията фрагментарно. То може да не разбере целия сюжет и идеята, че злото е победено накрая. В съзнанието му обаче се запечатва един-единствен визуален образ (например маска или нож), който се превръща в "когнитивен паразит" и се активира всеки път, когато светлините изгаснат.
Сърдечният ритъм на дете, гледащо хорър, може да се покачи до нива, близки до тези при реална паническа атака.
Тялото се залива с кортизол и адреналин и остава в състояние на висока тревожност дълго след като телевизорът е изгасен, показват изследванията.
Това се дължи на нивото на развитие на мозъчните структури.
При детето "центърът за аларма" е напълно развит, но "центърът за логика" все още е в процес на изграждане, затова и не успява да "изключи алармата".
В интерес на истината, мненията на специалистите не са еднозначни, дори в рамките на самите изследвания все още има дебати по въпроса за ефектите на страшните филми върху детската психика.
Съвременните психологически изследвания показват, че страхът, преживян в контролирана и безопасна среда, може да бъде полезен за емоционалното и когнитивното развитие.
Ключовият фактор е балансът.
Така, както премахването на отрицателни герои от приказките носи повече вреди, отколкото ползи, по същия начин и прекаляването със "страшни" филми с 3-4 годишните, дори с 8-10 годишните, няма да помогне за това децата да раснат спокойни, балансирани личности.
Винаги има повод да разкажем на децата за чудовищата в българската митология - ако смятаме, че това е нещото, което ще ги направи добри хора.
Дали точно в четвъртък вечер е удачно да обясняваме що е то "мамник"?
Всеки родител явно има собствен отговор...
