Поддържането на добра лична хигиена на тялото и на дома е от съществено значение за предотвратяване на инфекции и заболявания, особено при децата. Миенето на ръце, къпането и съблюдаването на чистотата вкъщи намаляват риска от развъждането на болестотворни бактерии и вируси, както и от развитието на алергични реакции.
Независимо от широко-разпространените напоследък теории, че честото къпане в крайна сметка не е чак толкова полезно за бебета и малките деца (нарушавало защитната бариера на кожата, можело да направи бебешката и детска кожа твърде суха и да предизвика екземи в по-късно детство) – българските родители са по-скоро поддръжници на ежедневните бани.
В ежедневното измиване на детето, независимо от възрастта му, има смисъл: премахва се прах, мръсотия, миризми. Макар че някои западни педиатри препоръчват къпането на детето до 1 година да не е повече от 3 пъти седмично, няма убедителни доказателства, че ежедневното обливане с вода или къпане във ваничка не е полезно.
Да, не е необходимо използването на душ-гел ежедневно и още по-малко е необходимо миенето на косата всеки ден – най-добре е това да се прави на няколко дни или на седмица – но обливането с вода или пълненето на детската вана всеки ден има своите предимства.
Душчето, особено вечер, със сигурност има и психологически ефект: действа успокояващо за повечето деца. Освен това душът или ваничката е ново интересно място за игри и възможност за опознаване на собственото тяло. Вечерното къпане може да представлява и част от ритуал, свързан с по-плавния преход към лягане, давайки ясен сигнал на детето, че след банята е време за сън.
Вечерното къпане може да въздейства и директно върху детския имунитет: ако привикнете детето да се къпе в малко по-хладна баня и да се облива с не толкова гореща вода, със сигурност ще подпомогнете закаляването на организма.
Вижте още:
Всъщност много педиатри препоръчват и хладък душ при деца с много висока температура. При болест и температура, която започва да става опасна (над 39.5 градуса) е много полезно обливането на тялото на детето с вода, която да е около 37 градуса. Този начин на сваляне на опасно високата температура е много по-ефективен, отколкото слагането на кърпа, напоена с вода на челото или драстичното обвиване в мокри чаршафи. При малките деца душчето е сравнително бърз начин за намаляване на температурата поне с около градус, което може да е решаващо, когато е критично висока.
Ако за ежедневния душ все още има спорове дали е необходим, то за миенето на ръчичките има абсолютно съгласие – да, добре е ръцете да се мият, при това възможно най-често.
Миенето на ръцете доказано предпазва от разпространението на болести. Тъй като децата ежеминутно докосват най-различни повърхности – подове, стени, почва, улични плочки, стълбове, тротоари, трева и всякакви боклуци от земята – те са в голяма степен изложени на риск от бактерии, вируси и други патогени. Микроорганизмите лесно могат да проникнат в тялото им чрез устата, очите, носа – места, които децата постоянно докосват.
Миенето на ръце със сапун може да намали диарийните заболявания с до 50% и респираторните инфекции с 20%, информира световната организация Global Handwashing Partnership. Според тях всяка година в света над 1.8 милиона деца под 5 години умират от заболявания, които могат да бъдат предотвратени чрез хигиена на ръцете, а проблемът е особено мащабен в региони с ограничен достъп до чиста вода и сапун.
Вижте още:
В крайна сметка не бива да забравяме, че най-големият скок в световното обществено здраве през последните 200 години (може би съпоставимо по значение с масовата ваксинация) е именно достъпното и евтино производство на сапуна, което се случва вследствие на Индустриалната революция.
Именно сапунът прави възможно дори бедните домакинства да поддържат немислимо до този момент ниво на хигиена, което ще им спести куп заболявания и като последствие ще удължи значително живота на хората по света.
Все още съществуват теории, които твърдят, че съвременното общество е „твърде чисто“ и в резултат на това имунната ни система не е толкова силна, колкото е била тази на нашите предци.
Изследователите от Калифорнийския университет и Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина обаче твърдят, че това не само не е вярно, но и че чистотата в домакинствата все още продължава да е жизненоважна за спиране на разпространението на инфекции.
От Индустриалната революция насам броят на астмите и алергиите в детска възраст се увеличава, пише BBC Sience Focus. За да обясни това, през 1989 г. епидемиологът професор Дейвид Страхан изказва предположението, че виновна за това е прекомерната хигиена у дома: децата не се заразяват с достатъчно инфекции, което означава, че имунната им система не се тренира от ранна възраст. В резултат на това те развиват алергични заболявания като сенна хрема.
Изследователите твърдят, че излагането на микроби е жизненоважно за развитието на здрава имунна система, но не и за инфекциите – и със сигурност не важи за всички микроби. Оказва се, че микробите, от които се нуждаем, са тези, които намираме в естествената среда, а не потенциално инфекциозните в дома. Тоест: теорията, че домовете ни са прекалено чисти и това „приспива“ имунната система, е недоказуема.
Професор Греъм Рук, почетен професор по медицинска микробиология в UCL и водещ автор на статия, цитирана от BBC обяснява:
„Излагането на микроорганизми в ранна възраст е от съществено значение за „обучението“ на имунната и метаболитната система.
Организмите, които населяват червата, кожата и дихателните пътища, играят важна роля за поддържане на здравето ни до дълбока старост: затова през целия си живот се нуждаем от контакт с тези полезни микроорганизми, произхождащи най-вече от нашите майки, други членове на семейството и естествената среда.
Но вече повече от 20 години в обществото се говори, че практиките за хигиена на ръцете и дома, които са от съществено значение за спиране на излагането на болестотворни патогени, също така блокират излагането на полезни организми…“
Вместо това в изследването се посочва алтернативна причина за нарастването на броя на алергичните заболявания: летливите оганични съединения в почистващите препарати, а не толкова наличието на болестотворни патогени.
Епидемиолозите действително са открили връзка между чистотата в домакинството и алергиите, но причината не е в липсата на микроби, а по скоро в наличието на почистващи течности.
Тези почистващи препарати често включват летливи органични съединения, които са основен компонент на замърсяването на въздуха в дома. Когато децата ги вдишват, това може да доведе до увреждане на белодробната тъкан, което от своя страна може да доведе до алергични заболявания.
„Така че почистването на дома е добра и личната чистота е важна, но, както е обяснено подробно в статията, за да се предотврати разпространението на инфекциите, то трябва да бъде насочено към ръцете, както и към повърхностите, които най-често участват в предаването на инфекциите“, казва Рук, който нарича това почистване „интелигентно насочена хигиена“.
„Като почистваме конкретните замърсени повърхности, ние също така ограничаваме прякото излагане на децата на вредата от почистващите препарати“.
Вижте още:
