Има нещо общо между всички нарцисисти. Всички те са били трудни деца от малки. Така твърди американският клиничен психолог д-р Рамани Дурвасула, автор на няколко книги в областта на развитието и възпитанието. В течение на своя професионален път тя е работила с десетки типове нарцисист, у които е забелязала някои сходни шаблони.
Два стила на родителство, които карат детето да се превърне в нарцисист, наблюдава тя. И колкото и да е странно, те са противоположни един на друг.
Единият е пътят на пренебрегването и липсата на привързаност. Той травматизира много. Не по-малко вредоносен обаче е другият – на прекомерно разглезеното дете.
Ако човек израсне в домакинство, където чувствата му никога не са били признавани, той се научава, че валидирането или изобщо зачитането на чувствата и нуждите на другите не е необходимо.
От друга страна, децата, които са били разглезени от малки или им е казвано, че всичко, което са направили и почувствали, е валидно, развиват твърде завишено чувство за собственото си достойнство.
Хората казват на децата си, че са най-специалните и заслужават да получат всичко, което желаят. Не го правете, призовава Дурвасула. Живеем в странна епоха. Децата в нея понякога са реквизит за пост за лайкове в социалните медии. Друг път пък родителите харчат по няколко хиляди, за да ги пратят на турнето на любимия им изпълнител. Или да им вземат последен модел смартфон. Или кецове по дизайн на някоя актуална знаменитост.
Всякакви подобни странни преживявания засилват един определен тип егоцентрично съществуване. При него детето се учи, че това, което се случва с другите хора, не е толкова важно, колкото това, което се случва с него. Това води до лоши умения за емоционално саморегулиране.
Хубавата новина е, че те могат да се отучат от токсично поведение много по-лесно от възрастните.
Ако забележите, че детето ви развива антагонистични черти, можете да помогнете за ограничаване на някои от тези импулси.
Започнете с демонстриране на добра емоционална регулация от ваша страна. Дълъг е пътят на поучението, кратък е пътят на примера, както обича да казва баща ми.
Вижте още: Нарцистичните баба и дядо са по-вредни, отколкото предполагате
Реакциите ви в напрегнати и изнервени ситуации например определено ще повлияят на детето, когато занапред формира собствените си реакции. Дали моделът ще бъде сдържаност и хармония, или ще му демонстрирате, че фрустрацията се изразява чрез гняв всеки път, когато не стане на твоята на мига?
Отразяването на емоциите на вашето дете също може да му помогне да се научи как да се саморегулира. Помагайте на децата си да формулират каква точно е емоцията им в дадена ситуация, но без вие да им задавате тон каква да бъде. Просто валидирайте чувствата им, оставете ги да говорят, насърчете ги, изслушайте ги. Опитайте да ги насочите в по-разумна и балансирана посока, единствено ако нещата ексалират.
Това може да им помогне да се чувстват по-малко срам, страх и несигурност, всички от които могат да стимулират поведение на нарцисист.
И ако детето ви има истеричен припадък, не го замитайте под килима. Не го засрамвайте заради негативното му преживяване, но му задайте няколко въпроса, на които е важно да отговори.
Какво се случи?
Как се чувстваш сега?
Как мислиш, че се чувстват другите от твоята реакция?
Вместо да приемете тяхната емоционална дисфункция и да ги нахокате за нея, можете да им помогнете да развият своята емпатия, социалното си съзнание и уменията си за емоционално регулиране.
Вижте още:
